Предложение за Великден: пътуване до Рупите, Петрич, Беласица

Рупите е защитена местност, разположена на около 10 км от Петрич и на 2 км от с. Рупите, в източното подножие на изгасналия вулкан Кожух планина (281 м). Възвишението е изградено от вулканични скали. Името му произлиза от приликата с наметнат кожух. Част от местността е обявена за природна забележителност.

Защитената местност Рупите е известна с лечебните си минерални извори с температура 74°C и с дебит до 35 л/сек. Климатът е преходносредиземноморски, срещат се средиземноморски треви и на някои топлолюбиви животински видове. Естествената крайречна заливна гора е съставена главно от бяла топола. Рупите и Кожух планина са дом на различни видове змии, сред тя и редкият вид котешка змия. В района на Рупите се срещат над 200 вида птици, в това число редица средиземноморски, които рядко могат да се наблюдават другаде у нас. Над региона преминава Via Aristotelis - един от двата основни миграционни пътя на птиците през България. Наблюдават се различни интересни видове като голям маслинов присмехулник, белочела и черночела сврачка и др. По време на миграция и зимуване тук може да се наблюдава и застрашеният малък корморан.

По южните склонове и в подножието на вулканичното възвишение Кожух се намират останките от античен град, съществувал от ІV в. пр.Хр. до VІ в. сл.Хр. Според изследователите това е главният град на тракийското племе синти - Хераклея Синтика.

В Рупите се намира храм-паметникът „Св. Петка Българска”, построен през 1994 г. Местността е известна преди всичко като място, свързано с пророчицата Ванга, и привлича хиляди туристи и нейни поклонници. Вангелия Гущерова (1911–1996 г.), както е пълното й име, е известна по света с многобройните си сбъднати предсказания. Ванга е изгубила зрението си в ранна детска възраст по време на буря, но при инцидента е получила видение, което е дало начало на нейните уникални способности. В последните години от живота си Ванга е живяла в малка къща в Рупите, защото според нейни близки е смятала местността за енергиен източник. Храмът е построен със средства, предоставени от Ванга, и впечатлява със стенописите си. Те са дело на художника Светлин Русев и са доста реалистични, с което се различават от православния канон.

Гр. Петрич е административен център на едноименната община. Той наследник на античния град Хераклея Синтика, който възниква през V-IV в. пр.  Хр. През 168 г. пр.Хр. Хераклея Синтика е завладяна от римляните и като римски град съществува до VІ век., когато е превзет от славяните. Започва плавният преход към Средновековието. През 837 г., при хан Пресиян, Петрич влиза в пределите на Първата българска държава. Градският център се измества на юг, в полите на планината Беласица.

Значението на района нараства, защото е важен елемент от отбранителната система на средновековна България. На 18 км западно от града в 1014 г. се разиграва едно от най-драматичните сражения в българската история - битката за Самуиловата крепост. Пленени и ослепени са 14 000 български войници, но техният подвиг се превръща в символ на борбата за освобождение от византийска власт.

През ХІІІ-ХІV в. Петрич е българска крепост - част от укрепителната система в днешна Югозападна България. По време на османското робство се превръща в турски административен и военен център. През 1912 г. гр. Петрич е освободен от османско иго, а през следващата 1913 г. се превръща в нов дом за хилядите бежанци от Егейска и Вардарска Македония.

Планината Беласица е уникална, богата, интересна и малко позната дори за хората, които живеят в нейното подножие. Тя е разположена на кръстопът между три държави (България, Македония и Гърция) и е един от най-съхранените природни обекти в България.
Беласица пази на своя територия вековни кестенови и букови гори, обширни високопланински поляни и красиви водопади. Оттук се разкриват едни от най-вълшебните панорамни гледки в страната ни – наслада за всеки турист и отлична възможност за любителите на фотографията.
Беласица е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Дължината ѝ е 63 км, а средната ширина 7–9 км. Общата площ на масива е около 670 кв. км. На север граничи с долината на река Струмешница, на изток – с Рупелския пролом, на юг – със Сереското поле, и на запад – с Костинурската седловина. Планинското било е тясно, покрито с пасища и храсталаци; южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, а северните – гористи, прорязани от дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2 029 м).
Поради благоприятния климат и ландшафт, както и изобилието на води, районът на Беласица е населяван от хилядолетия. Неговата история е тясно свързана с река Струма, която в древността е била основната комуникационна артерия, свързваща Егея с Европа. През VІІ хилядолетие пр. Хр. по Струма към Европа проникват земеделието и животновъдството – основа на европейската икономика и до днес. Именно тук възниква и най-ранната металургия.

Природен парк „Беласица“ обхваща по-голямата част от българския дял на планината. Общата му площ е над 11 732 хектара и включва землищата на селата от Подгорието Габрене, Скрът, Ключ, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово, Беласица и град Петрич, всички разположени на територията на община Петрич.
Беласица е част от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“. Първите стъпки за опазване на биоразнообразието в планината са направени през 1988 г., когато се обособява резерват „Конгура“ под североизточните склонове на връх Конгур. Целта на създаването му е да се съхранят естествените горски екосистеми от обикновен кестен и обикновен бук, както и местообитанията на редки и застрашени от изчезване животински видове (гръцка водна жаба, олеандрова пеперуда и др.). В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел.

В подножието на планината, но извън природния парк и в непосредствена близост до него, в землището на с. Коларово е разположена защитената местност „Топилище“. Тя е обявена с този статут през 1992 г. с цел опазване на находище на папрат от вида величествена осмунда. Голямото значение на планината се допълва и от високопланинската безлесна зона на Беласица – район, съдържащ уникални и представителни съобщества и екосистеми.
Беласица е отделен флористичен район, който включва около 1 500 растителни вида. На територията ѝ са установени защитени видове, включени в Червената книга на България и в списъците на различни международни споразумения и конвенции, ратифицирани от страната ни. Растителността на планината има ясно поясно разпределение, което се дължи на височината ѝ, както и на географското ѝ положение на границата със Средиземноморската област).
В най-ниските части е поясът на дъбовете, характерен за другите наши планини. Тук е включен и поясът на обикновения кестен, който често расте смесено с обикновения бук и други широколистни видове като воден габър и обикновен габър, черна елша и др., а покрай потоците са оформени съобщества на източния платан.
Непосредствено над пояса, в който преобладава обикновеният кестен, е разположен втори пояс – този на бука и иглолистните: обикновена ела, обикновен смърч и обикновен тис. По-значимо е присъствието на иглолистните в третия височинен пояс основно заради наличието на обикновената и сибирската хвойна. Установени са единични индивиди от бял бор и клек. В миналото субалпийският пояс е бил покрит с клек, но поради многократните опожарявания на планината сега в третия височинен пояс преобладават тревните съобщества от субалпийски и пасищен тип, често доминирани от балканския ендемит. В този пояс е концентриран и най-големият брой на редки и с природозащитна стойност растения.
Фауната на Беласица се е сформирала под влияние на географското разположение, релефа и климата на планината. Тя е крайна югозападна граница на България и същевременно част от крайната северна зона на субтропичната област. В тази част на страната се усеща най-силно влиянието на средиземноморския климат – характеризиращ се с относително високи средногодишни температури и влажност. Високопланинският характер на Беласица има изолиращ и бариерен ефект за разпространението на някои животински видове. Тези условия предразполагат сформирането на локално ограничени популации и появата на нови подвидове и видове. Общо за района на планината са установени около
1 500 вида безгръбначни и около 180 вида гръбначни. Редките видове при безгръбначните са около 120, българските ендемити – 26, балканските – 21, а реликтните видове – 6. Птиците в планината са 120 вида. Изключителен интерес представляват средиземноморските, които се срещат на много малка и ограничена част от нашата територия. Такива са например орфеевото коприварче и малкият маслинов присмехулник. Тези два вида имат ограничено разпространение в планината Беласица и се срещат само в нейното подножие. Два вида птици са балкански ендемити – балканска чучулига и пъстрогуша завирушка, а други два вида са реликти – белогръб кълвач и лещарка. Бозайната фауна на Беласица е относително слабо проучена. Тук се срещат подземната полевка и скалната мишка.

Във и около Природния парк „Беласица“ могат да бъдат разгледани много любопитни археологически и културно-исторически обекти. Едни от най-интересните след тях са останките от Хераклея Синтика; античната крепост „Градището“, средновековната църква (Х – ХII в.) в с. Кулата, античното светилище в местността Църквата край с. Митиново, Чуриловският манастир „Св. Георги“ и др.