Николина Ангелкова: Може да бъдем пети по туризъм в Европа!

08 януари 2015

• Затова трябва да създадем стратегия и визия за развитието на отрасъла
• Отделно министерство на туризма е създадено, за да работи по най-важната тема – превръщането на България в целогодишна дестинация
• Сега 60 на сто от външните туристи идват у нас заради културното ни наследство
• Богатствата на Източните Родопи трябва да бъдат показани на всеки българин и чужденец, посещаващ страната ни

Родена е на 30 ноември 1979 г.
Николина Ангелкова е възпитаник на Harvard Business School – Бостън, САЩ, по програма за ръководни кадри „Развитие на лидерски умения“. Магистър по право от Университета за национално и световно стопанство, завършила с грамота за отличен успех, със специализация „Фирмено управление“ от Института за следдипломна квалификация на УНСС.
Има специализации по финансово управление на структурните фондове на ЕС, по европейско право и по регионална политика и структурни фондове в Института по публична администрация в Маастрихт и в Регионалния институт за административна реформа в Нант, Франция.
От 2002 г. до 2006 г. е председател на Асоциацията за правно развитие и юридически съветник в парламентарната Комисия по регионална политика и благоустройство. От 2005 г. до 2007 г. е стажант в ГД „Околна среда“ на Европейската комисия и съветник към ръководителя на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент, където работи в областта на регионалното развитие, транспорта и околната среда.
В периода 2005-2010 г. е собственик на „Николова и партньори консулт“, последователно е генерален директор на компанията „Херчеса България“ ЕООД (2007-2009 г.) и управител на „Хелектор България ЕООД“ (2009-2010 г.).
През 2010-2011 г. е ръководител на звено „Контрол, комуникация и координация” към министъра на регионалното развитие и благоустройството. През 2011 г. е член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а до 2013 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор европейски въпроси, връзки с международните институции, европейско териториално сътрудничество и стратегическо планиране на регионалното развитие, национално лице за контакт по Дунавската стратегия.
През март 2014 е избрана за един от 214-те млади световни лидери от общността на Младите световни лидери за 2014 година (Young Global Leaders). Престижното отличие се присъжда от Световния икономически форум и е признание за изключителни постижения в областта на мениджмънта и лидерството както на професионално, така и на социално ниво.
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебното правителство с министър-председател Георги Близнашки (06.08-07.11.2014 г.).
Избрана за министър на туризма на 7 ноември 2014 г. от 43-ото Народно събрание.

- Госпожо Ангелкова, приемете нашите поздравления по повод заемания от Вас министерски пост в Министерството на туризма. Оглавявате едно новосъздадено министерство. Какво ще е принципно различното в него? Какви ще са вашите приоритети?

- Благодаря ви за поздравленията. За мен това е както сериозно предизвикателство, така и огромна отговорност, още повече, че родният ми Кърджали и целият регион са едно от местата в България с най-голям потенциал за развитие на туризма.
За съжаление ние, българите, все още като че ли не оценяваме достатъчно икономическия потенциал на туристическия отрасъл. Той генерира близо 15% от брутния вътрешен продукт на страната ни. Смисълът от създаването на отделно министерство на туризма е този потенциал да заработи на по-високи обороти. Искаме да превърнем България в целогодишна дестинация, която да привлича повече туристи. Имаме капацитета за това и можем да се наредим в първата петица развити туристически страни в Европа.
Трябва обаче да се фокусираме върху няколко отправни точки. Преди всичко да създадем национална стратегия в туризма, за да стимулираме устойчивото развитие на отрасъла и да намалим различията между регионите като туристически възможности. Ще създадем регионални туристически брандове, които отразяват спецификите и уникалността на регионите. Ще разширим видовете туризъм, които предлагаме, с нови специализирани услуги.
Сред водещите акценти в стратегията ще бъде, разбира се, подобряването на туристическата инфраструктура. В момента съвместно с бранша и Министерството на финансите обсъждаме създаването на национален фонд за развитие на туристическата инфраструктура и туристическите атракции. В него ще постъпват средства за важни публични обекти, за които не достигат суми от други пера. Те ще са за изграждане на невралгични пътища в курортите, пречиствателни станции, екосъоръжения, информационни табели и др. Надявам се фондът да заработи през 2016 г. Друг наболял въпрос, който трябва спешно да решим, е неизясненият статут на националните курорти и правилното насочване на туристическия данък, който се събира от общините.
Отделна дирекция в министерството ще ръководи политиката за ефективно изразходване на средствата от европейските фондове. За следващия програмен период за туризма са предвидени близо 1 млрд. евро по оперативните и други програми на ЕС, за които обаче ще се кандидатства на конкурентен принцип. По тази причина общините и бизнесът, които са ни партньори, трябва да са много активни.
Бързаме да ускорим и забавените промени в нормативните документи в отрасъла. Вече са готови и се съгласуват първите две наредби към Закона за туризма – наредбата за обезопасяване и информационната обезпеченост на ски пистите и наредбата за създаване на Единна система за туристическа информация (ЕСТИ). Искаме националният туристически регистър към министъра на туризма да заработи като единна платформа за информация, включително за туристическите атракции. За това ще разчитаме и на ново аналитично звено в министерството, което ще обработва реалните статистически данни. В противен случай планирането на маркетинговите и рекламните дейности е неефективно. Сега липсват визия за туризма и рекламна стратегия именно по тази причина – не е ясен таргетът в туризма, нито профилът на туриста, когото ще привличаме.
За да постигнем тези цели, ще разчитаме на нашите туристически представителства в чужбина и на световноизвестни посланици на българския туризъм зад граница – наскоро представих първия от тях – ски легендата Марк Жирардели, който ще споделя с нас своя богат опит в зимния туризъм. Планираме да създадем и общ информационен център за промотиране на съвместни туристически продукти с Румъния за далечни пазари.

- Източните Родопи са богати както на природни, така и на исторически забележителности. За съжаление те не са представени достатъчно добре в общи туристически продукти както на общинско, така и на национално ниво. Как държавата ще помогне да общините да се представят по-добре на туристическия пазар?

- Изключително горда съм, че моят роден край Източните Родопи притежава толкова уникални туристически забележителности. Боя се да не пропусна някоя – крепостите „Кривус“, „Моняк“ и „Устра“, средновековния комплекс Перперикон, Вкаменената сватба, Дяволският мост, Каменните гъби, манастира „Свети Йоан Предтеча“, Тракийското светилище до Татул. Те могат да влязат в тематичен маршрут, разкриващ многопластовото материално и духовно наследство на България от няколко исторически пласта.
Неслучайно Родопите са един от 9-те региона, включени в проекта за Концепция за туристическо райониране на България, която съвсем скоро ще представя на заседание на Министерския съвет. В тазгодишния конкурс „Чудесата на България“ Специалната награда за туристическа атракция на 2014 г. спечели архитектурният обект Вила „Армира“ в община Ивайловград. Този архитектурен паметник отпреди 2000 години е най-успешният проект за 2014 г., реставриран по оперативна програма „Регионално развитие“.
Културно-историческите богатства в областта трябва да бъдат показани на всеки българин и чужденец, който посещава страната ни. Това е наша отговорност и първостепенно задължение – на министерството, на местната власт, на вас – медиите. Именно тези забележителности, а не само морето и ски пистите, формират националната ни идентичност като туристическа дестинация и могат да направят разпознаваема България.

- Обезлюдяването на нашия регион е огромният ни проблем. Може ли туризмът да е реална алтернатива на ОЦК, тютюна, леката промишленост?

– Да, разбира се, но ако всички ние проявим достатъчно стопанска инициативност и бизнес нюх. Министерството ще направи всичко по силите си да подобри бизнес средата, да ограничи бюрократичните пречки пред инвеститорите и предприемачите, да намали разрешителните режими за тяхната дейност.
Кърджалийският край има огромен потенциал да развива еко-, селски, етно-, гурме, културно-исторически туризъм. Културният туризъм например бележи трайна тенденция за растящ потребителски интерес в света. Близо 60% от чуждестранните туристи посочват, че избират културното наследство като причина за пътуването си. Всеки четвърти българин признава, че предпочита маршрути с исторически, културни и археологически забележителности.
Еко- и селският туризъм, приключенският, културно-познавателният туризъм са не само важен елемент от представянето на България на чуждестранните изложения, но и сфера за откриване на нови работни места, за сезонни услуги, допълнителна преквалификация на хората в общини с голяма безработица. Освен това те се съчетават отлично с традиционните видове туризъм и формират допълнителни приходи в сектора.
Всички ние трябва да осъзнаем, че България има потенциала да е сред водещите дестинации в Европа с разнообразието си от услуги, които може да предложи. Нужно е обаче да работим много и заедно за каузата на туризма.

- Като кърджалийка несъмнено имате сантимент към града, а като министър на транспорта в служебното правителство имате и една транспортната картина. Какво местната власт трябва да направи, за да не сме само транзитен транспортен коридор, а да научим румънските и гръцки туристи да отсядат в нашия град?
– Конкретно за потребителите от тези два пазара наистина е важно да запазим и представим автентичността на българските забележителности, които си заслужава да посетят, при това за повече време. В добавка да предложим добра кухня, качествено обслужване и атрактивни маршрути.
И за двете споменати групи туристи Кърджалийският край предлага много добри културни обиколки, посещения в православни храмове, турове в запазена природна среда – пешеходни, конна езда, велотуризъм, както и дегустации във винарски изби, запознаване с етнотрадициите и др. Забележителности като Перперикон, вила „Армира“, язовирите, уникалните местности на Родопите са притегателни места както за по-продължително пътуване или почивка, така и за двудневни пътешествия, уикенд туризъм или комбинирани кратки маршрути. Трябва със съвместните усилия между централната туристическа администрация и местната власт да презентираме по най-добрия начин този прекрасен регион, за да привлича повече туристи с разнообразни и конкурентни оферти.
Бих искала да поздравя областната управа, ръководството на община Кърджали, както и народните представители за усилията им да развиват устойчиво региона и да популяризират местния туризъм.

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon