Плиска

На около 29 км от Шумен и само на 2 км от съвременния град Плиска се намират останките от първата българска столица. Плиска е столица на Първата българска държава в периода от 681 до 893 г. Националният историко-археологически резерват „Плиска” е обявен за археологически паметник на културата с национално значение с брой 46 на Държавен вестник от 1970 г.

Мястото, на което е изградена столицата, не е било избрано случайно - разположено в равнина и заобиколено от склонове на съседните плата, прабългарите избрали това място поради благоприятните условия за скотовъдството. Освен това в района на Плиска се пресичали важни пътища.

В края на VІІ в. и началото на VІІІ в. започват първите строежи в Плиска. Те били от дървени сгради с кръгла или четириъгълна форма, някои от тях били жилищни постройки, а други служили за представителни нужди. Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селищата на обикновеното население. Към края на VІІІ в. и в началото на ІХ в. дървените постройки били заменени с каменни. Счита се, че най-напред е била изградена голямата каменна сграда - Крумовият дворец. През 811 г. византийският император Никифор опожарил столицата.

Преустройството на дворцовия център било завършено през царуването на Омуртаг (814–831). Нова тронна зала била изградена на мястото на опожарения Крумов дворец, дворцовият център бил ограден с каменна стена, а жилищните и стопанските сгради - с висока тухлена стена. Приемането на християнството през 864 г. при княз Борис І (управлявал 852 – 889 г.) променя и столицата Плиска - езическите храмове са преустроени в християнски, строят се нови храмове, измежду които най-внушителна е Голямата базилика, от която могат да се видят останки и до днес. През 889 г. княз Борис се оттеглил в манастир, предавайки управлението на първородния си син Владимир (Расате). Той обаче опитал да възстанови старата езическа вяра и заради това бил хвърлен в тъмница и ослепен. През 893 г. било решено престола да заеме Симеон І (управлявал 893 – 927 г.), а столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав.

След това Плиска губи административно-политическото си значение и се развива предимно като стопански център. Упадъкът на града започва след голямото нашествие на печенегите от 1048-1049 г.

Днес посетителите могат да видят Източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е Голямата базилика. Туристите могат да се разходят около Тронната палата - т.нар Омуртагов дворец, която е изпълнявала представителни функции на българските владетели през първата половина на ІХ в. В района са и останките от т.нар „Малък дворец”. Навсякъде личат зидовете от големи дялани блокове с декоративни фуги, бани, водопроводи и водохранилища.

Резерват „Плиска” е част от обектите на Регионалния исторически музей в гр. Шумен и един от 100-те национални туристически обекта.

Велики Преслав - Град Велики Преслав е разположен на река Голяма Камчия, на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. Градът е основан преди повече от 1100 години като град крепост по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.). След Преславския църковно-народен събор през 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава.

Преслав е известен като средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите по време на управлението на цар Симеон I (управлявал 893 – 927 г.).

В епохата на Българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на културата на Плиска и Преслав.

Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на външния град.

Дворците са строени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради - Голям дворец и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала три отделения.

Всички разкопани и неразкопани църкви около Преслав, дворецът на цар Симеон и крепостите му са обявени за народни старини чрез Държавен вестник от 1927 г., а външната крепостна стена, вътрешната крепостна стена, кръглата църква и други през  1970 г.

Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори - рисувана керамика, накити, оръжия, всички значими паметници от времето на средновековния Преслав, сред които накитите от Преславското златно съкровище, керамичният иконостас от дворцовия манастир, копие на монументалната икона на св. Теодор и други ценни изделия, множество старинни надписи, уникална колекция от оловни печати и др. - в Археологическия музей във Велики Преслав. Показани са и стотици артефакти, свидетелстващи за ежедневието и стопанството на старите преславски жители.

Велики Преслав е сред Стоте национални туристически обекта в България и е обявен за национален резерват с постановление на Министерския съвет 161 от 1958 г.