Божият мост

Божият мост  е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца. Висок е около 20 метра, широк – около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен. Мостът е обявен за природна забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепост от римско време.

Преди около 120 млн. г. водите на днешна Лилячка река са били подземен поток. С течение на времето ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се много карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушаване и на техните сводове от ерозията, откритата вече пещера се превръща в речна долина. Остават запазени част от свода и стените. Сегашният облик на природния феномен започва да се образува преди десетки хиляди години. Пластовете му, които потъват под лек наклон под повърността, са известни като „горни ургонски варовици“ и „горни орбитолинни пластове“.