Карановска могила

Карановската селищна могила e разположена в подножието на последните разклонения на Сърнена гора, в северозападния край на село Караново, на около 10 км от град Нова Загора. Простира се на площ от 24 дка. Открита при разкопки през 50-те години на ХХ в. и е една от най-старите в Европа.

Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, които изобилстват в България. Тя е една от най-големите в България. Висока е 13 м, дълга 250 м и широка 150 м. Могилата, макар и да е разкопана само частично (около 1700 кв. м), представя голяма част от своето археологическо богатство. Благодарение на проучването на 12,40-метровите културни наслоявания е изучен стратиграфският профил на праисторическото селище (последователността в образуването на пластовете), периодизирана е културата на отделните слоеве и e създадена Карановската хронологична система. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Всички експонати, намерени в нея, са изложени в музеите в София и Нова Загора.

Могилата е била населявана в продължение на около 3000 г.

Археологическите разкопки тук се провеждат от 1936 г., а от 1984 г. те са и с международно участие, съвместно със Залцбургския университет, Австрия. Тук е намерен кръгъл печат, който според археолозите съдържа първите фази на писмеността изобщо.