Парк „Сините камъни“

Сините камъни е име, станало емблематично за град Сливен. Така се нарича скалният масив, издигащ се в непосредствена близост до града. Син цвят камъните и скалите в масива всъщност нямат. Едно от обясненията е, че скалите синеят при специфични атмосферни условия – най-често вечер. По-прозаичното обяснение за цвета на скалите е в техния геоложки състав – това е едно от най-големите находища на кварцпорфир в Европа.

С това име е наречен обявеният през 1980 година природен парк. Днес природен парк „Сините камъни” обхваща площ от 11380.8 хектара и е част от мрежата защитени територии в страната. Част от територията на парка – местностите Гребенец-Стидово - попадат в широкия миграционен фронт на птиците Via Pontica. В природен парк „Сините камъни” има 6 природни забележителности – Халката е една от най-известните – представлява скален феномен и поради близостта си до града е любимо място за туристите. В границите на природен парк „Сините камъни” попада и резерватът „Кутелка” – обявен е през 1986 година с площ от 708 хектара, с цел запазване на съобществата от мизийски бук (Fagus silvatica ssp. moesiaca) и на скалните местообитания на много грабливи птици.

Независимо от малката си територия, природен парк „Сините камъни” се характеризира с голямо биологично разнообразие. Установени са 97 вида низши растения, от които 43 вида сладководни водорасли и 54 вида лишеи. Висшите растения са общо 1027 вида и 29 подвида. До момента на територията на парка са известни 70 вида и 7 подвида ендемични, редки, реликтни и защитени видове – между които урумово лале (Tulipa urumoffii), давидов мразовец (Colchicum davidovii), черноморска ведрица (Fritillaria pontica), недоразвит лимодорум (Limodorum аbortivum), арабска етионема (Aethionema arabicum), горска съсънка (Anemone sylvestris), лудо биле (Atropa bella-donna) и др.

Фауната в природен парк „Сините камъни” е представена от 244 вида гръбначни и 1153 вида безгръбначни животни. От безгръбначната фауна най-добре проучени са 5 групи безгръбначни, между които пеперуди и паяци. От района на Сливен са първите данни за пеперудите в България (публикувани през 1835-1837 година), а в края на XIX век тук е основано първото в страната ентомологично дружество „Светулка”. От установените гръбначни животни 78 % са защитени от Закона за биологичното разнообразие, а в списъка на световно застрашените животни са включени 23 вида. 176 вида са птиците, срещащи се в парка, като 149 вида са защитени. Изключителен интерес представляват грабливите птици, за които скалните масиви в парка представляват удобно място за гнездене. Природен парк “Сините камъни” е един от четирите района в страната, участващи в мащабен проект за възстановяване на белоглавия лешояд (Gyps fulvus) в България.

С историческото минало на Сливен, а и на България, са свързани много от най-известните местности в парка – пряка връзка със спомена за хайдушкото движение има местността Харамията. Връх Българка със своите 1181 м надморска височина е най-високият в Източна Стара планина, а близо до него се намира местността Даулите – предпочитана за зимен отдих поради изградената там 300-метрова ски писта. В местността Абланово – на 6 км от града, се намира един от първите в страната горски разсадници, създаден през 1898 година.

Асфалтов път улеснява достъпа до планината – с автомобил може лесно и бързо да се достигне до повечето от изброените местности. Открит седалков лифт за около 20 минути изкачва туристите до високата част на планината – горната лифтова станция е в местността Карандила, известно планинско летовище за тази част на страната.

На територията на Природен парк “Сините камъни” съществуват над 50 пътеки, които се явяват като основа за обособяването на 18 маршрута с различна насоченост – биологична, историческа, всестранна.

На територията на парка е забранено да се ловува и да се преследват животни, да се събират и унищожават яйцата на птиците, както и повреждане на гнездата им.