Роженският манастир

Роженският манасти е средновековен манастир, най-големият в Пиринска Македония, България. В миналото манастирът е бил стовропигиален, а днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква. Манастирът е обявен в 1973 г. за паметник на културата с национално значение.

Манастирът е разположен в югозападните склонове на Пирин, на няколко километра североизточно от Мелник. Манастирът е дал името си на съседното село Рожен.

Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на XVII век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Според Венцислав Каравълчев основател на манастира е Калист Ангеликуд. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се казва, че ръкописът е преписан в 1551 г. от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.

През XVI век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на века са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на следващия XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 г. е украсена със стенописи и новопостроената манастирска костница „Свети Йоан Кръстител“. След пожар през втората половина на XVII век манастирът изпада в тежко положение.

Манастирът е възстановен в началото на XVIII век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г.

През 1761 г. под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох насветогорския Иверски манастир. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на XIX век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на XIX и началото на XX век манастирът отново запада.

След 1912 г. между България и Гърция възниква спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е окончателно разрешен през 1921 г. от Арбитражния съд в Хага в полза на България.

В края на 60-те години на XX век започват реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите, като те са завършени в началото на 90-те години на XX век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова и Александър Пенев. В 1981 г. колектив под ръководството на Христина Станева завършва архитектурна и строителна консервация и реставрация на манастира.