Постановление на Министерския съвет за определяне на минималния размер на задължителна застраховка "Злополука" за лицата, ползващи атракционни услуги (чл. 8, ал. 1 от ЗОИБПАУПИПО)

     Със Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност (ЗОИБПАУПИПО) е въведена задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват този вид услуги (чл. 8, ал. 1). Обект на застраховане по тази задължителна застраховка са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. Наличието на валидна застраховка „Злополука“ е условие за осъществяване на дейността по предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Законът е възложил на Министерския съвет определянето на размера на минималната застрахователна сума,  по предложение на министъра на туризма и министъра на финансите.Липсата на нормативно определен минимален размер на застрахователната сума по задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, поражда затруднения при изпълнението на задължението за застраховане, както и създава рискове за законосъобразното извършване на дейността и за защитата на ползвателите на услугите. Минималната застрахователна сума е предварително определен долен праг на застрахователното плащане при покритите рискове, а не оценка на действително претърпените имуществени и неимуществени вреди. При липса на нормативен праг могат да бъдат договорени различни, включително твърде ниски суми, които не осигуряват еднакво базово ниво на защита.По своите характеристики най-близка до задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО е задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз („Злополука“ на пътниците) по глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането. Това се подкрепя и от обстоятелството, че законът изрично препраща към разпоредбите на тази глава за неуредените въпроси. По аналогия със задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците покритите рискове са смърт и трайна загуба на работоспособност (чл. 474 от Кодекса за застраховането). При настъпване на смърт се изплаща пълният размер на застрахователната сума, а при трайна загуба на работоспособност - част от нея, съответстваща на процента на трайно намалената работоспособност. При този вид застраховки размерът на застрахователното плащане не зависи от действително претърпените имуществени и неимуществени вреди, а от предварително договорената застрахователна сума.Съгласно чл. 476 от Кодекса за застраховането минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Злополука" по чл. 471 за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв. Предвид сходството между задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО и задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците по Кодекса за застраховането, се предлага минималната застрахователна сума по чл. 8, ал. 5 от ЗОИБПАУПИПО да се определи в размер на 25 565 евро за всяко събитие за всяко лице – ползвател на услугата.С приемането на Постановлението за определяне размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, ще се постигнат целите – да се осигури пълна приложимост и предвидимост на задължителното застраховане и да се гарантира еднакво минимално ниво на финансова защита за ползване на атракционни услуги.С определянето на размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги ще се осигури базова финансова защита не по-ниска от 25 565 евро при смърт и на съответната част от нея при трайна загуба на работоспособност, независимо от вида на услугата и от конкретния застраховател. Плащането по застраховката може да се кумулира с обезщетение по общия исков ред и с плащания по други застрахователни договори. Задължителната застраховка „Злополука“ не покрива гражданската отговорност на доставчика за причинени вреди.