Концепция за туристическо райониране на България

21.03.2015

На основание чл. 16, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ), със Заповед №Т-РД-16-103/11.03.2015 г., министърът на туризма утвърди Концепция за туристическо райониране на България.

Туристическото райониране е предпоставка за развитие на конкурентоспособен туризъм, провеждане на регионализирана туристическа политика, съобразена с териториалните особености и спецификата на различните части от страната и осъществяване на ефективен регионален маркетинг, който да направи туристическите райони разпознаваеми за потенциалните туристи и успешно да ги промотира, както на вътрешния, така и на международния пазар. По-конкретно, очакваните ползи от създаването на туристическите райони включват:

Запълване на съществуващата липса в маркетинга и управлението на дестинациите между местното ниво (община) и националното ниво Министерство на туризма);
Обединение на ресурсите и съгласувани действия за развитие на комплексен, разнообразен и конкурентоспособен туристически продукт - чрез регионално взаимодействие, което е предпоставка за предлагане на атрактивен и качествен продукт;
Регионализация на националния маркетинг - България да се рекламира като хомогенно цяло, използвайки възможностите на туристическите райони, всеки с характерни ресурси и възможности за практикуване на различни видове туризъм. Така може да се отговори по-добре на очакванията, изискванията и интересите на различните пазарни сегменти;
По-ефективно достигане до потенциалните туристически пазари, особено далечните - чрез представяне на достатъчно големи по обхват райони, които са разпознаваеми на картата и познати не само за българите, но и за чужденците.

Предложената в Концепцията схема на туристическо райониране покрива цялата територия на страната, а общините са най-малкия териториален модул, използван за очертаване границите на районите. Обособени са 9 туристически района, които са достатъчно големи, за да бъдат ясно разпознаваеми на туристическата карта и достатъчно малки, за да бъдат управлявани ефективно.

За всеки туристически район е определен център, които са подбрани така, че да отговарят едновременно на няколко критерия:

Централно географско положение и удобна транспортна достъпност в рамките на района;
Възможност за административно взаимодействие – предлагат се предимно областни центрове;
Достатъчно високо ниво на реално туристическо развитие – „силният” център да поеме лидерска роля при управлението на целия район

Въз основа на Заповед №Т-РД-14-63/15.05.2015 г. на министъра на туризма, обн. в ДВ. бр. 56 от 24.07.2015 г., са определени следните центрове на съответните туристически райони:

1. Дунавски туристически район – гр. Русе

2. Старопланински туристически район – гр. Велико Търново

3. Софийски туристически район – гр. София

4. Тракийски туристически район – гр. Пловдив

5. Туристически район Долината на розите – гр. Казанлък

6. Рило-Пирински туристически район – гр. Благоевград

7. Родопски туристически район – гр. Смолян

8. Варненски черноморски туристически район – гр. Варна

9. Бургаски черноморски туристически район – гр. Бургас

В Концепцията за всеки туристически район е предложена основна и разширена специализация. Основната специализация е комбинация от два вида туризъм, които в съчетание определят уникалността на районите. Разширената специализация включва освен основните и до 4 допълващи вида туризъм.

Документи:

Концепция за туристическо райониране на България [1]