• Новини
• Акценти
• Архив новини и акценти
• Предстоящи събития
• Актуални теми
• За обществено обсъждане
  • Проекти за обществено обсъждане
  • Завършили процедури за обществено обсъждане
• Интервюта
• Парламентарен контрол
• Фотогалерия
• Видеогалерия

- Г-н Ботев, всяко управление в началото на своя мандат обявява туризма за приоритетен отрасъл и започва да пише поредната нова стратегия за неговото развитие. С какво сегашната ще бъде по-различна? Няма ли да е поредният "научен труд", който никога не намира практическо приложение?

- Има няколко предпоставки да твърдим, че политиката на това правителство по отношение на туризма ще бъде по-различна. Туризмът действително може да бъде реализиран като приоритет. На първо място може би недостатъчно и все още не се отчита фактът, че имаме един невероятен пробив в структурирането на състава на администрацията в новата история на България. За първи път една индустрия успя да се обедини и успя да наложи своя кандидатура по отношение на структурата на правителството - за заместник-министър на икономиката и енергетиката беше излъчен човек от нейните среди. Имам щастието и отговорността да бъда този човек. Незаобиколим факт е, че има едно много сериозно разбиране от страна на министър Драгомир Стойнев и на вицепремиера Даниела Бобева, че работата с индустрията трябва да продължи сериозно. Неслучайно и за първи път имаме такъв активен диалог с нейните представители. Досега са проведени осем работни срещи по всички ключови проблеми в отрасъла. Резултатът от всичко това е, че до 25 август водещите браншови организации ще представят своите виждания за бъдещата стратегия и за приоритетите за развитие на туризма в България. Всичките предложения ще бъдат направени публично достояние и ще бъдат обсъдени.

- Както знаем обаче, колкото са браншовите организации, толкова са и мненията за приоритетите, а интересите им са доста различни. Мислите ли, че ще намерите баланса?

- Да.така е. Ние се ръководим от факта, че браншовите организации до голяма степен са структурирани на базата на отделните видове туризъм. Има организации, свързани с конгресния туризъм, със СПА туризма, с туроператорската и турагентската дейност, на хотелиерите и ресторантьорите. Разчитаме, че всеки в рамките на своята структурна обособеност ще може много ясно да идентифицира проблемите и да даде идеи за тяхното решаване. И още нещо, въпреки че всички казваме, че туризмът е приоритетен отрасъл за българската икономика, а и самата статистика го показва (всеки осми лев в българската икономика е от туризъм), досега няма устойчива стратегия за развитието му. Предишният документ, който очертаваше някакви основни насоки за развитие, беше за краткосрочен период (от 2009-а до 2013-а). Но носи доста претенциозното наименование "Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България". Съвсем естествено е, че ако говорим за устойчиво развитие, ние трябва да гледаме доста по-напред. Стратегията, която подготвяме в момента, би следвало да обхване в средносрочен план следващия програмен период за Европейския съюз, т.е. от 2014 да 2020 година. А в дългосрочен план трябва да се "целим" в двата следващи програмни периода, които вече няма да са седемгодишни, а петгодишни. Тоест трябва да мислим за периода до 2030 година.

- Огласихте една нова идея -за т.нар. зелена категоризация. Тя изглежда доста привлекателна, но в същото време никак не е ясно по какви критерии ще се дават тези "зелени звезди". А още по-неясно е после как ще бъдат контролирани носителите им дали спазват изискванията?

- Ако имахме готови решения за всичко, нямаше да привличаме толкова широк състав от хора да пишат стратегията. Идеята беше посрещната със сериозно одобрение и подкрепа както от отрасъла, така и от потребителите в туризма. Ние искаме да дадем възможност българските домашни продукти, които са екологично чисти, реално да намерят своята реализация чрез туристическите обекти. По този начин България ще изнася голяма част от своята продукция, без тя в действителност да напуска пределите на страната. Ще осигурим възможност именно малките фермери, малките собственици да пласират това, което произвеждат. Що се отнася до методиката на избора, в момента разработваме всички критерии. Затова предвиждаме много широк кръг от контакти и с колегите от катедрата по биология в Софийския университет, с акад. Атанасов от геномния център. Разговаряхме с акад. Стефан Воденичаров (председателя на БАН), с колеги, които имат опит в сертифициране в биоземеделието. Така ще можем да намерим най-точната формула. Във всички случаи тя няма да бъде така сложна, както сертификацията за биоземеделие и биопродукти, която отнема почти три години.Това, което нас ни интересува, е крайният продукт - зеленчуците, плодовете, сиренето и т.н., да не съдържат съставки, които са резултат от индустриално производство, от тежката химия и да са произведени максимално близко до обектите, където ще бъдат консумирани.

- Браншът отдавна иска да бъде вдигнат управленският ранг на този отрасъл, който дава между 12 и 16% от БВП. Вместо това от името на сегашното министерство дори отпадна думата "туризъм". Има ли намерение кабинетът да създаде поне агенция, ако не специално министерство за управлението на тази индустрия и реално има ли потребност от такава структура?

- Името "туризъм" отпадна, именно защото идеята беше той да бъде управляван от нова Държавна агенция по туризъм. Въпросът се отложи във времето. Но на среща, която имахме на 4 юли с министър-председателя Пламен Орешарски, със заместник министър-председателя Даниела Бобева и с министър Стойнев, беше решено максимално бързо да бъде избран заместник-министър, който да отговаря за туризма. В сравнително кратък срок, не по-късно от края на годината, трябва да бъде предложено бъдещото структуриране на отрасъла. Според мен това отново би трябвало да стане чрез диалог между индустрията и правителството.

- С други думи, вие сте човекът, който ще предложи структурата на бъдещата агенция...?

- Да. Това е едно от нещата, които ще трябва да направя. Това бе и задачата, които ми постави индустрията, за да подкрепи кандидатурата ми. Искам да кажа, че институционалната рамка сама по себе си не трябва да е най-важното. Далеч по-сериозно е да откроим съдържанието, с което да я напълним. Да решим по какъв начин да изградим правната основа и да формулираме икономическите лостове, които да позволят на туризма да се развива. Още повече че конюнктурата ни поставя пред сериозно предизвикателство, което може да промени до голяма степен представите ни за туризъм в следващите няколко години.