-  Г-жо Ангелкова, на поредна среща с бранша поехте ангажимент за възможно най-бързо изясняване на правния статут на курортите. Какво трябва да значи този процес?
- Изясняването на правния статут на курортите трябва да уточни правната им форма. Типичен пример са курорти като Слънчев бряг, Боровец, Банско и Пампорово. Те са концесионирани и концесионерите извършват определени инвестиции. Но липсата на правен статут води, от една страна, до неправилна насоченост на инвестициите в тях, от друга – до липса на правилно планиране на инвестициите в транспортна инфраструктура и транспортно обслужване, ангажимент към околната среда, таксите и тяхното събиране. На някои места се събират двойни такси. В Слънчев бряг например се събира такса за поддръжка на курорта и туристически данък, който отива в общината. Общината обаче трудно може да инвестира в курорта. В същото време тротоарното право се определя от курорта. Създава се голям хаос и това пречи на цялостното развитие. Когато всеки знае какво да прави, към кого да се обърне, много по-лесно е да се организира цялостната дейност.

- Запознахте ли се с наличните краткосрочни, дългосрочни, оптимални, генерални и прочее стратегии в туризма? Какво от тях може да се използва, при положение че до ден днешен никой не е казал и дума за генерално туристическо планиране? Все още не е решено как изглежда един курортен град, как се запазва неговата самобитност, как се опазва от частните интереси на тези, които са със своя визия по въпроса за външната архитектура?
- Опитваме да съберем и обобщим информацията за досегашните стратегии.  Генерална стратегия, която дава визия за устойчиво развитие на туризма в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, ни е изключително нужна. Това, което е направено, включително и с европейски средства, не дава отговор на въпроса кои са ни целевите пазари, кои са ни туристическите продукти, ще имаме ли туристически маршрути, които да представяме, защото трябва да се идентифицираме с тях. Отделно виси темата за прочутото лого и ново брандиране на страната. Много пари са дадени по оперативната програма и и сега търсим начините да се оправим и с този проект.

- Логото ли ни е проблемът? Знам държави без лога, които се продават целогодишно, знам други с грозни лога, но и при тях нещата вървят.

- Нещата са комплексни, вярно е. Необходима ни е националната идентичност, необходима ни е с това, че като кажеш България, хората да се сещат за ясни три-пет неща. Трябва да ни идентифицират.

- Връщам се за планирането на туристическите градове. Влизаме във Верона и там не съществува сграда с два различни на цвят или по материя различни прозореца. Влизаме в Русе и на фасадата на сграда - исторически паметник, са монтирани пет вида дограми, защото е собственост на пет отделни индивида. На входа на село Боженци се намира мегахотел, а после следват възрожденските къщи. Докога?

Това е дългосрочна работа, която трябва да стартира незабавно. Първо заедно с бизнеса – като стартираме работа на парче, нищо не се случва. Направени са много проекти по ОПРР, до момента са похарчени 32 млн. лв. и по трансграничните програми и непрекъснато се прави нещо, някаква стратегийка за някакво райониране и нищо не се случва.

-  Затова опростявам нещата съвсем: прозорците.

- Но и те са свързани с общата стратегия за туристическия продукт.

- Не искам да се заяждам, но всеки инвеститор на етаж от къща - исторически паметник, е със собствена визия за какъвто и да е продукт. Виена, Верона, Будапеща, Любляна, Загреб от друга планета ли са, та не позволяват такава разруха? В интервю кметът на Банско ми каза: "Не мога да наложа нито една мярка, свързана с изгледа на града, с осветление или реклами, защото законът не ми го позволява". Звучи отчайващо.

- За да можем да стигнем дотам, че да препоръчваме какво да правят хората, те самите трябва да са наясно, да са убедени, че това е за добро, че не става дума за грубо вмешателство в личната им собственост, а за принадлежност към цялото.

- И във Верона е частна собствеността, но никой няма право да се отклони с нищо от правилата на града...

- За да има самосъзнание и за да може хората да разберат, че това е правилно и че това ще им донесе също ползи и приходи, е необходимо ние да изясним основни принципни неща къде сме и къде искаме да бъдем. Тази нагласа се променя с работа на всяко място, не с наредби и обявени глоби, ако прозорците не са еди какви си. Когато у хората залегне разбирането за връзката между облик, характер на всяко място и общо съдържание на услугата, по въпросите за оформлението няма да се водят диспути и да се плашим с глоби.

- До А-Б-то ли трябва да се върнем?
- Няма да се връщаме на А-Б-то, ние сме на А-Б-то и не сме мърдали оттам! Защото нещата са правени на парче и... сега, като проучвам опита и на другите държави, дори Македония се налага като туристическа дестинация и си създава национална идентичност, използвайки културно-историческите си паметници. В същото време ние още се чудим какво да промотираме и как да разпознават България по света.

- Може ли да Ви помоля за обещание? Да сте първото държавно лице на българския туризъм, което няма във всяко публично изказване да изрича: "Притежаваме 40 хиляди исторически паметника и 8 хиляди минерални извора"?

- Тази статистика и броене не са част от говоренето ми, можете да сте напълно спокойна. В България може да се акцентира на достатъчно конкретни неща, без да хвърляме в пространството нищо незначещи цифри. Това, с което България може да се разпознава и промотира, е създаването на маршрути. И когато някой чуе за България, това да не му звучи като черна дупка на картата.

Измислям си пример. Човек влиза в интернет и пише "Какво да видя в България". Отваря му се портал с набор от възможности. Той избира "Маршрут Тракия" например. И чете: включени са еди-кои си населени места, по трасето могат да се видят тези забележителности. Маршрутът върви със събитиен календар и човек си прави сметка, че освен да разгледа места, може в еди-кои си периоди от годината да присъства на фестивали, на някакви местни традиционни събития. Целият път е изпъстрен с подробности – винарни, археологически обекти, народни занаяти, природни феномени, животински свят. Ако по един маршрут с 20 разнообразни възможности човек си хареса пет, той вече има причина да тръгне на път. И така един и същи регион с различни варианти за маршрути ще задоволява различни интереси.

Нужно е да създадем комбиниран продукт, богат на съдържание, на ресурси, на възможности, на идеи – това предлагат развитите държави, това всъщност представлява туризмът. Дори Румъния предлага такъв подход, защото сладкото и привлекателното за пътуващия човек е обещанието за конкретно преживяване.

-  Да се обърнем към вътрешния пазар, който крие огромен потенциал за така нужната ни диверсификация. Как правим вътрешния ни туризъм толкова изгоден, колкото е за англичаните, руснаците, украинците...

- Това е друга важна тема и много съществена част от нашата работа. Само на пръв поглед всичко изглежда ясно, но всъщност изисква изключително много работа. Отливът на български туристи в страната е факт. Чрез подзаконовите нормативни актове искаме да се създадат еднакви възможности за ползване на туристическите услуги от българи и чужденци. Не можем да делим туристическия продукт или услуга. Защо не могат повече български ски туристи да се ползват от нашите ски курорти? Ако на нашата територия разполагаме с три големи зимни курорта, студените спортове трябва да са част от националната култура и традиция. Потенциалът е налице! Провеждаме разговори с бранша и в тази посока, защото цените както на сезонните карти, така и на повечето услуги в самите курорти се определят от концесионера.

- Нека бъдем конкретни, защото ски сезонът вече започва. Не знам друга европейска държава, където бизнесът е допуснал такова дране с цени по пистите. Горе те са между 5 и 10 пъти по-високи отколкото в града. Това не съществува никъде другаде.

- Проблемът е факт. И той не започва от крайната цена, а от цяла поредица условия за бизнеса, които водят до такива проявления. По веригата са концесионер, собственици на обекти, размери на наемите, продължителност на сезона. Най-често цената е резултат от чисто математическа операция – т.е. никой не може да продава по-евтино, отколкото му излиза, след като плати всички други разходи. Идват ми наум доста идеи, проучвам пазарите и в другите страни основно по отношение на децата, какви привилегии могат да ползват, с какво може държавата да помогне в тази насока. И това коментираме и с министъра на образованието, защото това ще извади децата от компютърните зали, ще ги накара да са сред природата, да спортуват, а така ще се развиват в друга посока. А сега голяма част от децата ни са затворени и пред компютрите.

- Несъмнено е добра идея. Собственик на заведение в Самоков ми каза, че не повече от 10 деца от "ски столицата на България" тренират ски, защото сами си плащат всички разходи. За останалите са осигурени по няколко групови излета на пистите, но не и традиционно обучение по зимни спортове.

- Това е само още един от примерите колко много работа трябва да се свърши. Вътрешният туризъм не се постига само с реклами, култивират се нагласи, създават се традиции. Както много от руските туристи у нас са поколенчески – идвали са още бабите и дядовците, а сега по нашите плажове са и внуците, така и българите трябва да се чувстват принадлежни към курортите си. Ако децата са прекарали щастливо детство по пистите, те няма да се откажат от тях и като големи. Над този процес започваме работа и тя ще бъде успешна!

-  Това означава ли, че в дългосрочен план ще развивате вътрешния туризъм и чрез разширяване на националната политика по отношение на семейното спортуване и общи занимания по курортите? Сега за много семейства дори един лагер годишно е непосилен – за качествено прекарване под 400 лв. оферта просто не съществува.

- Обмисляме всички възможни варианти, за да може да се ползват и европейски програми, мислим как можем да бъдат свързани с такъв вид обучения. Тепърва ще обсъждаме възможностите с министъра на образованието. И да, несъмнено се надяваме да предложим нова гледна точка към семейните активности по време на ваканция и на почивка. И това може да се случва не само по време на годишната отпуска, а редовно, през почивните дни – всеки може да пътува до най-близкия си курорт. Това вече е дългосрочна политика и създаване на нов модел на поведение. Ще се търсят форми по европейски програми или по друг начин да се подпомагат децата да спортуват, да се радват на собствената си активност. Така се формира култура. Коментирахме с образователния министър да правим регулярни срещи по тези въпроси.

Създаването на постоянна заетост ще осигури постоянни работни места, а това от своя страна ще вдигне качеството, ще се превърне в ангажимент на работещите хора да принадлежат на своето място. В дългосрочен план това означава допълнителни приходи за хората в целия регион, защото постоянно живеещи в района служители допринасят за местната икономика, а другото перо идва от потока гости.

- Споменахте нееднократно за маршрути. Ще заработите ли активно с Българския туристически съюз? През България минават три от европейските пеши маршрута, а преди два месеца зам.-министър на икономиката на официална среща с европейския президент за пешеходен туризъм не знаеше, че в България такива трасета съществуват.

- Директно ще започнем да работим с Българския туристически съюз и директно ще го включим, да бъдат промотирани и хората да знаят за тези пешеходни европейски маршрути. Трябва да направим популярни и велоалеите. Липсата на информация за наличните разнообразни възможности за туристически преживявания в страната е сред най-големите ни проблеми. Съществуващият сайт bulgariatravel.org задължително трябва да се подобри, като стане функционален. Когато потребителят напосоки цъкне на кой да е обект в България, не просто да вижда снимки, а да знае: там се намира еди-кой си курорт, това са забележителностите, те са на такова разстояние и до тях има пеши, вело- и еди какви си маршрути; през този сезон курортът е подходящ за спорт, за посещение на фестивали, за есенни снимки. Вижда и разбира: ако стигна дотук, на 10 минути с кола или пеша се намира другото интересно място. И така всяка територия на страната, която може да бъде посетена, се насища с идеи за всякакви активности, със съдържание. Не е достатъчно, всъщност изобщо не може да бъде причина за пътуване, да отседнеш в еди-кой си хотел. Хотелът е ключов в усещането за качество, но той не е преживяване. Всички предлагат хубави хотели, а на някои места в пъти по-хубави от нашите. Информационната платформа ще улесни както самите туроператори, когато предлагат настаняване в даден регион и разнообразие за потенциалните гости, така и за индивидуалните туристи.

- Неизменно стигаме до рекламата. След като това... картографиране на страната все още не е факт, от бранша постоянно се оплакват от недостатъчно пари за реклама. Реклама на какво?

- Браншът иска да знае целенасочено какво се рекламира, както и аз искам да го знам. Сега какво се получава и защо браншът най-много протестира: че през май 2014 г. рекламираме лято 2014. Но ние лятото сега трябва да го рекламираме! И в момента с новия план за национална реклама опитваме да обърнем нещата.

- Как върви подготовката за представянето на българските съкровища в Лувъра?

- Изграждаме цялостна стратегия съвместно с Министерството на културата за представяне на България в Париж. Тя включва не само самата експозиция, но всичко, свързано със сувенирите, които ще се предлагат, представяне на България като дестинация.

- Кога предстои да деархаизираме начина, по който се представят нашите музеи и работят гидовете?

- Темата за гидовете и екскурзоводите ще бъде отразена в специална наредба, която в момента подготвяме на база на Закона за туризъм. Липсата на тези наредби води до проблеми. Освен за професионалната квалификация на ски учителите сега се готвят наредби за професията екскурзовод.

- Ски учителите са само едни от преподавателите в екстремните спортове, а в България се упражнява почти всичко известно по света – от летателни, скални, планински, спелеоложки експедиции, до водни спортове, конна езда. Защо всяка от тези рискови дейности не е с разписани правила за това кой може да упражнява професията и кога е годен да поеме отговорност за живота на клиентите?

- Явно ще се задълбочим в тази тематика. Това, което досега не е облечено в съответния нормативен документ, а изисква регулация, ние ще го направим. Целта е да регулираме там, където е необходимо, и да дерегулираме, където няма нужда.

- В България пушенето е забранено. Известна верига ресторанти на вратата още посреща с въпроса: "Зала за пушачи или за непушачи желаете?". Ще допуснете ли бизнеси да са над закона, защото си плащат където трябва? Кога правилата ще са еднакви за всички?

- Сигнализираме и ние контролните органи. В момента само отбелязвате един от проблемите, който все още не е приет като задължително правило от бранша въпреки законодателството. Неразбирането на същината на това ограничение води до нарушенията. И това ще се промени. От една страна са санкциите, но от друга, ще търсим разбирането на бранша. И това отново е процес, колкото и да ни се иска всичко да се случи веднага, още днес.

Не очаквайте от мен обещания за бързи промени. Може би след медицината туризмът е другият сектор, в който съставна част от дейността е пряко обвързана с характера на хората – от едната страна са тези, които продават своята учтивост, фантазия, позитивизъм, облечени в единен продукт, а от другата са клиентите, които искат да купят най-приятната услуга, която може да се плати с пари. Когато даваме примери с чужди държави за постигнато ниво на култура – било за облик на градове и курорти, било за ценова политика, за отношение и на персонал, и на туристи, всичко това е резултат от израстване. У нас потенциалът е налице, предстои да нанесем корекции в сфери, където все още не сме в крак с останалите, това е.