Николина Ангелкова: Българският туризъм от години работи в пазарна среда, конкуренцията, не държавата определя цените

- Госпожо Ангелкова, в началото на годината предупредихте чрез интервю за “24 часа”, че тази година летният сезон ще е труден. Тогава се говореше за 20% спад на ранните записвания по морето. Какво е положението сега в разгара на сезона и действително ли ситуацията е толкова трудна?

- Още в края на миналата година и началото на тази заявихме, че ни очаква трудно и динамично лято, пълно с множество предизвикателства. Към момента прогнозираме лек спад в туристопотока през летния сезон от 3% до 6% за цялата страна и между 5 и 8% за Черноморието. Много е важно обаче какви ще бъдат данните за месец юни, които предстои да бъдат обявени в края на юли. Със сигурност обаче можем да кажем, че този сезон е важен. С тази цел правим всичко възможно да привлечем интереса и към записванията за България.

Нека припомня, че за 2015 г., когато Министерството на туризма работи на база заварено положение, същото лято имаше спад от 8%. През летните месеци на 2016 г. пък имахме ръст от 19%, 2017 г. отчетохме увеличение от 17 на сто. Миналата година процентът на нарастване бе 5,8%. Сега ще се борим да запазим тези нива от 2018 г. и да работим за сезон 2020 и 2021 г.

Както неведнъж съм казвала, туризмът е изключително конкурентоспособен икономически сектор. Затова се стремим да разработваме нови иновативни кампании и да отговаряме на нуждите на посетителите и непрекъснато вземаме мерки. Разбира се, има трудни ситуации, но се опитваме да ги преодоляваме и да решаваме проблемите в режим на диалог. Много е важно всички заедно - държава, местни власти, туристически бизнес, въпреки трудностите да работим за повишаване на качеството на туристическия продукт и за привличане на инвестиции от големи международни брандове.

- Самосезирахте се по случая с джип, навлязъл във водата на Приморско. Какви ще са наказанията за извършителя и за концесионера?

- Самосезирахме се, след като в социалните мрежи се появиха снимки и клипове на джип, навлязъл във водата на плаж Перла. Още в понеделник направихме цялостна проверка. Освен недопустимото влизане с джип на пясъка констатирахме и други неспазвания на задължителните дейности по договора. На ивицата липсват достатъчно спасители, като броят им не съответства на одобрената схема за водно спасяване. И за двете нарушения концесионерът ще бъде санкциониран. Глобата ще е 6 хил. лв., а при повторно нарушение ще прекратим договора за стопанисване още в края на сезона. Концесионерът е длъжен да следи и да информира министерството при нарушения, което в случая не е направено.

Информирали сме и МВР, за да направят необходимата проверка на нарушителя и по тяхна компетентност ще решат каква да е санкцията за него.

Освен това, за да избегнем други подобни нарушения, ще обмислим и варианта да предложим спешни законодателни промени по отношение на водните коридори, за да не се допускат по никакъв начин превозни средства на територията на морските плажове и да бъдат предвидени по-високи санкции за извършителя с цел превенция.

-Възможно ли е да се редуцират спешно концесионните такси и наемните плащания за плажовете и ако стане това - съответно да се намалят таксите за плажни услуги? Как стои въпросът за старите договори и как - за новите?

-Дали държавата може да се лиши от концесионната вноска или от част от нея, е въпрос на анализ, и това може да се дебатира. Приходите от концесии на плажове за миналата година са 18,2 млн. лв., като тази сума се е увеличила с над 5 млн., откакто Министерството на туризма пое управлението на морските плажове. 50% от тази вноска отива за общините, на чиято територия са курортите, 40% - за Сребърния фонд, и 10% - за областните управи, за да осигурят спасители и медицински пунктове на неохраняемите плажове. Уточнявам, че Министерството на туризма не взема нито един лев от тези приходи.

- В парламента в момента се гледа промяна в закона, според която процедурите за концесиониране на плажове да са по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Защо?

- Искахме да направим промяна в Закона за концесиите още в края на миналата година. Тогава предупредих, че ако това не се случи, ще има много сериозен правен вакуум, свързан със стопанисването и управлението на морските плажове. Тъй като те са с много специфичен предмет на концесия и няма как да бъдат сравнявани с летища, пристанища или друга голяма инфраструктура.

Необходимо е да има ясни, прости правила и съответно да се съобрази спецификата на самата концесия, каквито са обектите, свързани с морските плажове. В тази връзка ние направихме предложение редът за отдаване на концесия на морските плажове да бъде по специалния ред на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), както беше до края на миналата година. Концесионирането на плажовете е специфична дейност, както концесионирането на подземните богатства, които са по Закона за подземните богатства и за минералните води, които са по Закона за водите.

За да осигурим стопани на морските плажове, трябват ясни административни правила, а не тежки процедури с възможности за безкрайни обжалвания, които увеличават административната тежест. Тук е важно да уточня, че плажовете, чиито договори изтичат до 2020 г., а те са 39, ще следва да се отдават при много тежки условия, ако не променим досегашния ред. Съответно ще бъде изключително трудно за нас да предвидим кога тази процедура би могла да приключи, което поставя под риск изцяло стопанисването и оттам летния туристически продукт. А освен самото стопанисване на ивицата трябва да се гарантират и задължителните дейности, свързани с водно спасяване, медицинско обслужване и почистване.

Стартирали сме ревизия на по-старите концесионни договори, непрекъснато налагаме неустойки и глоби и апелираме към разумно поведение. По отношение на проверките и контрола винаги сме показвали, че сме безкомпромисни срещу нарушения. Разбира се, че има хора, които нарушават закона. Те биват санкционирани моментално и следва да носят своята отговорност пред закона. Отделни случаи обаче не трябва да слагат отпечатък на целия туристически продукт. В туризма е направено много, стотици хиляди семейства работят там и освен прекрасната ни природа и културно-исторически забележителности, България предлага добро качество на разумна цена.

- Намаляват ли цените представителите на туристическия бранш, за да спасят сезона, или все още обмислят как да реагират на ситуацията?

- Ние няма как да влияем на цените, които бизнесът сам определя, т.е. цени на хотелско настаняване, заведения и други. Работи се в условията на конкуренция. В медиите излезе информация, че собственикът на заведението, в което се предлагаше минерална вода от 11 лева, сам е намалил цената. Това стана под обществения натиск и ние по никакъв начин не сме имали участие. Живеем в отворена пазарна икономика и държавата не може да определя цените на крайните продукти, които стигат до хората. Туристическият бранш може сам да реши как да реагира в ситуацията в момента и ние не можем да определяме техните решения. Освен, разбира се, ако се прави нарушение. Нашата задача е да развиваме политики и мерки, които да водят до предлагане на качествен продукт и България да бъде все по-търсена дестинация за екскурзия и почивка както от българските граждани, така и от чуждестранните туристи.

А относно концесионното и наемното възнаграждение, то формулата, по която се определят, е съобразена с индивидуалните характеристики на всеки плаж. По новите договори за концесии, които сключва Министерството на туризма, откакто пое управлението на плажовете, цената на предложените от кандидата плажни съоръжения носят 40% тежест при определянето на избора на концесионер. Това е сериозен стимул да се предлагат по-ниски цени за чадъри и шезлонги и ,естествено, приетата пределна цена да не се променя през целия период на договора. Така че сме се опитали максимално обективни критерии да бъдат включени в методологията, за да може да се отчитат и индивидуалните характеристики на всеки плаж.

В началото на сезона експертите на министерството провериха цените на всички плажове. Данните са качени на картата за плажовете на сайта на ведомството и всеки турист може предварително да провери за съответния плаж. Освен това 50% от всяка ивица предлагат свободна зона. Това е сред първите неща, които проверяват мобилните групи, както и безопасността за туристите - наличие на достатъчно спасители, медицински пункт и др.

- Като оставим настрана геополитическата ситуация в момента – рязкото дръпване нагоре на туризма в конкурентни на нас държави, има ли и други причини за отлива на българите от родните плажове? Защо толкова много българи изведнъж се втурнаха да хвалят Гърция?

- Първо е необходимо да опровергая твърденията за отлив на българските туристи по Черноморието през последните години. Напротив, данните на НСИ показват, че през летен сезон 2018 г. реализираните нощувки от българи в местата за настаняване с 10 и повече легла в област Бургас са с 26% повече спрямо сезон 2014 г., в област Варна - с 26,6% повече спрямо летен сезон 2014 г., а в област Добрич ръстът е със 7 на сто. Това показва, че макар и бавно, българските туристи се завръщат по Черноморието ни.

За летен сезон 2019 г. все още е рано за официални данни, но за момента няма индикации за спад на българските туристи. След като бъдат публикувани цифрите, бихме могли да извършим обобщения дали сезонът е успешен от гледна точка на вътрешния туризъм. Надявам се, че ще е така. Основната част от българите са избрали да почиват на Българското Черноморие, показват го и нашите прогнози, както и последните социологически проучвания. Фактът, че една от основните теми в социалните мрежи са плажовете, активната социална позиция срещу инцидентни нарушения по морето показват, че въпреки негативната кампания сънародниците ни отдъхват на родното Черноморие и активността им да се спрат нередностите противоречи на тезата, че са загърбили нашия туризъм.

Нараства делът на туристите, които редуват дестинации в страната и в чужбина в търсене на различни и уникални преживявания по време на своята почивка. Една от тях е Гърция. Предвид факта, че броят на почиващите българи през летен сезон 2018 г. е по-голям спрямо сезон 2014 г., е нормално да наблюдаваме и ръст както на почиващите българи по Българското Черноморие, така и на почиващите българи в Гърция. В годините досега имаше годишен паритет - цифрите на българите, почиващи в Гърция основно през лятото, бяха с малко повече от гърците, които почиват в България основно през зимата. За 2018 г. например туристическите посещения от Гърция в България са малко над 1,1 млн., а туристическите пътувания на българи до Гърция са 1,4 млн. Това показва, че силите са почти изравнени, много голям брой гръцки граждани избират нашата страна за своята ваканция.

Ако говорим обаче за геополитическата ситуация, то няма как да не споменем, че една от основните причини за известен спад на чуждестранните туристи от някои пазари през летните месеци е силната конкуренция от Турция, Гърция, Кипър, Египет, Тунис на немския пазар. Спадът на записванията за България при Thomas Cook е около 25%. Спадът при Schau-ins-Land e около 24%, а намалението при записванията при DER Touristik е около 17%. Разбира се, данните при туроператорите са динамични и има възможност изоставането да бъде намалено.

Друга причина е относително ниският курс на руската рубла и евтините оферти от Турция на пазар Русия. А повишаването на цената на самолетните билети във връзка с курса на еврото доведе до поскъпване на почивката в България, като тя доближава до цените на по-скъпи направления като Гърция.

- Какво показва анализът на “Ърнст енд Янг” за последиците от прилагането на мерки за туризма? Какво се договорихте с кметовете на Варна и Бургас за подпомагането на организирания туризъм?

- Авторитетната компания прави анализ на държавните приходи от туризъм в сравнение с ползите от потенциален стимул на туроператори. Изпълнителят прави оценка на модели за подкрепа на организирания туризъм и тяхното въздействие върху икономиката по инициатива на Министерството на туризма. По време на работната ми среща с кметовете на Бургас Димитър Николов и на Варна Иван Портних представителите на “Ърнст енд Янг” разказаха за вариантите, които разработват с този пилотен проект. От представеното от тях стана ясно, че дори при най-консервативния вариант на подкрепа ефектът за централната и местните икономики ще бъде значителен. Бургас и Варна са центровете на морския ни туризъм и от развитието му изключително много зависи развитието на тези региони. Благодаря на г-н Николов и на г-н Портних, че подкрепиха механизма. Уверена съм, че държава, местни власти и бизнес ще направим така, че туризмът да се развива устойчиво и да затвърди постигнатите вече рекордни резултати през последните години.

- Защо мерките ще се обявяват чак в края на август?

- За да може големите туроператори, които са водещи в определянето на пазара и туристопотока за всяка от страните, да го имат предвид и съответно да насочат капацитет както от чартърни полети, така и от туристи към нашата страна за 2020 г. Неведнъж сме коментирали, че всяко действие в туризма днес има своя ефект следващата и следващите години. Смятам, че с тази мярка, включително с мерките, които всеки представител на бранша предприема по отношение на предлагане на различни пакети, съответно и с общи усилия ще насочим вниманието към лято 2020 г., което сега се договаря.

- Не може ли България да почерпи наготово опита на Гърция в привличането на чужди туристи?

- Опитваме се да взимаме най-доброто от практиката на другите страни, както и да черпим опит по отношение на редица маркетингови проекти и реклама в туризма. Важно е обаче всичко, което предприемаме, да отговаря на българското и европейското законодателство.

Гърция е наш добър партньор за далечните пазари. Гърция е и сред 11-те страни, включили се в инициативата за създаване на т.нар. общ Балкански туристически маршрут. Категорично мога да заявя, че работим заедно и черпим опит от добрите и положителните практики в областта на туризма.