Бранимир Ботев: Предложи ме индустрията, казвайки: "Не искаме чиновник"

Златен дъжд може да се изсипе върху България - 90 млрд. евро годишно се завъртат в профилактика чрез европейски здравни каси

- Г-н Ботев, честито. Вече сте заместник - министър на икономиката. Какво накара над 30 организации в туризма да харесат точно вас?

- Това е много сериозна отговорност за мен, тъй като интересите в туризма са изключително разнообразни. Очевидно хората, инвестирали толкова много в персонал и работни места, са припознали в мен човека, който може да направи много за отрасъла. Нещо повече, това е една малка революция в управлението на България - изключително положително е, че за първи път една цяла индустрия се обединява и излъчва кандидатура. Тя казва - не слагайте чиновник да ни управлява, нека потърсим консенсусна фигура. За мен това е моделът, който вече всяко правителство на България трябва да прилага. Колеги от браншови организации от селското стопанство и здравеопазването искат да обменим опит, за да имат и те успешен диалог с администрацията.

- Защо все пак изборът се забави, имаше съобщения, че браншът не е единен. Как тълкувате това и как оценявате конкурентите си за поста?

- Всяка от номинациите бе достойна, независимо колко организации я подкрепят. Всеки от предложените колеги можеше да оглави туризма. Сега трябва да се обединим и всички да помагаме. Защото България има два ключови отрасъла - селско стопанство и туризъм.

- Изключвате енергетиката от печелившите...

- За мен тя е изключително необходима предпоставка. Но сама по себе си енергетиката е продукт, който трябва да бъде ползван от другите отрасли.

- Кои са първите мерки, които ще вземете в туризма?

- Първо трябва да се постави правната основа, върху която ще стъпи туризма. Индустрията в момента е в тежък правен вакуум. На 6 юни изтече срокът, при който трябваше да бъдат приети 8 подзаконови нормативни акта към Закона за туризма. Помните, той бе приет на 12 февруари 2013 г. ден преди разпускането на предишния парламент. Този проект търпи изключително много критики. Не бяха отчетени забележките на индустрията. Всъщност диалог не бе проведен.

- Да разбирам ли, че намеквате за бързи поправки в Закона за туризма?

- Древните римляни са казали по-добре лош закон, отколкото да го няма. Не съм привърженик на непрестанните поправки. По-добре е да надграждаме, вместо да рушим. Трябва да се опитаме да приемем 14 нормативни акта до края на годината. Ако това стане, нищо друго да не правим - ще сме помогнали на индустрията. Още преди избора заявих на министър-председателя Пламен Орешарски, че ако за 6 месеца човекът, който назначи на поста, не се справи, това означава, че или не става, или че администрацията не е създала условия за развитие на туризма. След този период и в двата случая аз лично не бих останал в правителството. Ако обаче тези ключови проблеми бъдат решени, тогава с пълно основание може да се каже, че сме си свършили работата.

- Изпреварихте въпроса ми защо се съгласихте в тези критични условия да станете зам.-министър, не си ли купуваге фабрика на 8 септември?

- Поел съм ангажимент пред индустрията и трябва да го изпълня. Това е изключително важно и за държавата, защото 12.5% от БВП се генерират от туризма. Всеки осми лев у нас идва от него. Има и друго - задължително туризмът ни трябва да е съобразен с международните реалности. Предстои приемане на нова рамка за от Европейската комисия и два нови регламента, които крият потенциал да излеят златен дъжд върху България, ако сме готови. Единият регламент е за либерализиране на здравеопазването, създава се трансгранично здравеопазване. При него населението от старите държави в ЕС могат да се лекуват в България или да почиват тук в санаториуми. Всичко се поема от пенсионните фондове и здравноосигурителните каси. Става въпрос за ресурс, който експертите оценяват на над 90 млрд. евро годишно. Създадем ли подходящи условия, България може да е в надпреварата за привличане на този ресурс. Имаме перфектни възможности с термалните си извори. Повече от нас имат само Исландия и Ирландия, но при тях са предимно гейзери и са много на север. А ние сме в сърцето на Европа. Именно земите на днешна България са били СПА центърът на древността. Константин IV Погонат загърбва битката си с хан Аспарух, за да отиде в Месемврия на лечение. Тогава той губи и Аспарух се заселва на днешните български земи. Има множество исторически факти за създаване на огромни хамами по времето на Османската империя на българска територия. Те са привличали хора от цялата империя. Това са били тогавашните болници на империята.

- Възможно ли е България наистина да стане целогодишна дестинация, а не да развиваме само море и ски?

- Господ отново е българин - дал е всичко на страната ни. Природните ресурси са така равномерно разпределени - навсякъде има минерални извори. А те могат да създават огромна местна заетост. В туризма постоянно заетите са 140 000 души, но със сезонната заетост стават към 500 000 на година. Тук обаче държавата е тази, която трябва да подпомогне квалификацията на хората и гарантирането, че инвеститор, вложил в обучение на персонал, ще го запази. Вижте Австрия - тя е приблизително равна по територия и население с България. Те дори нямат море, нямат нашия топъл климат. И знаете ли колко ще изкара тази година Австрия от туризъм?

- Колко?

- 50-53 млрд. евро. В България, в случай, че тази година не допуснем грешки, се чакат около 3.2 млрд. евро. от всички видове туризъм.

- Да, но в Австрия и в най-малкия скикурорт няма да срещнете яки момчета, които ви искат пари за паркинг, защото паркингът, видите ли, бил на местна фирма, а не на хотела. Защо у нас от години държавата сякаш се е дистанцирала от предлагането на общ туристически пакет?

- Основният проблем е, че в българското право, за съжаление, не съществува понятието туристически ареал, това е по-скоро белетристика. В България има Закон за устройство на територията, който очевидно не отчита спецификата на туристическите зони. Не случайно с най-висока капитализация на международните пазари са зоните в България, запазили статут на комплекси - Албена, Слънчев бряг.

- Очевидно у нас при всяка власт сработва желанието за бърза печалба у представители на местни власти, което отблъсква туристите. Какво конкретно може да се направи срещу това?

- Промяна в ЗУТ и създаване на специален закон за туристическите зони - особен ред за проектиране, застрояване и експлоатация. Туристическите зонии ареали трябва да се управляват от съвет на инвеститорите, които са поели риска да влагат там. Разбира се, със сериозното присъствие на местни власти. Сега тези зони се управляват на парче - дори пред емблемата на луксозното хотелиерство хотел "Шератон" в София паркингът принадлежи на частна фирма. Този порочен модел се мултиплицира. Ако кметът и главният архитект имат съзнанието и дългосрочната визия, всичко ще е наред. Ако обаче гледат на 4 - годишния си мандат като време, в което максимално трябва да се облагодетелстват...

- Тогава?

- Тогава инвеститорът изсипва десетки милиони за 5 звезден хотел и тъкмо хотелът става бижу, някой от местната власт си казва: "Що да не дам строително разрешение на брадчеда Пешо да направи шкемебеджийница пред хотела, а пък паркинга да го дам на братовчедката Гинка". Тогава се получава пълен абсурд - 80% от тази туристическа услуга е за 5 звезди, останалото е на махленско равнище. Австрийците не са извънземни. При тях се започна преди 25 г. с ясно разписани правила и дългосрочна визия какво да се направи като министерство и държава. Туризмът е един от най-бързооборотните отрасли - ако изградиш подходящата инфраструктура - буквално за месеци имаш възвръщаемост. Той е и витрината на всички останали индустрии. Той може да бъде място за реализиране на селскостопанската продукция - българските фермери с малки градини и стада, които заради ограничения не могат да предлагат продукцията си на веригите, може да предложат продукта си на туризма. Самият туризъм пък създава работни места - инфраструктура, строеж на канализации, на нови хотелски бази...

- Не са ли ни много вече хотелските бази, в някои морски курорти съвсем няма въздух, празни са сгради и огромни комплекси?

- Няма инвеститор, направил нещо с мисълта да загуби - вероятно е имало прекален ентусиазъм, сега трябва повече мислене. Но не бива да тръгваме в обратна посока - да рушим. Нека развиваме, което имаме - привлекли сме сериозен младежки туризъм.

- Както и алкохолен такъв, а напоследък заради него се прочуваме и с и балконинга...

- Това са неизбежни стъпки и в Холандия можеш да си купиш джойнт. Трябва да мислим как да оставим позитивите и да сведем до минимум негативите. Нужна е поне 10 - годишна стратегия, отчитаща промените.

- Смятате ли, че 6% от оборота в туризма трябва да се отделят за туристическа реклама и откъде да идват тези пари - от бранша или от държавата?

- В повечето държави има разделяне на преките постъпления от туризма. В Австрия има целево преразпределение - част от парите са за национална реклама, но всяка нощувка носи в касата на местния туристически съвет по 1 евро. Курорт, съставен от 4 малки общини над Инсбрук с население от 14 500 души, приема около 1.3 млн. туристи годишно. Представете си какъв ресурс те оставят в касата на тези общини, те могат да си позволят над 2 млн. евро за реклама.

- Видях в предишно ваше изявление, че предлагате да привличаме повече скиори, защото един скиор оставя у нас с 4 пъти повече от летовник по морето. Къде, г-н Ботев, са днес богатите туристи?

- България присъства на картата на световния ски туризъм, защото успя от едно хубаво градче с каменни улици да направи световен ски център. Допреди 20 г. едва ли е имало чужденец, който да е чувал за Банско. Сега страната ни е известна със стария Пловдив, разкопките в София, с морето и с Банско. Ски туризмът носи сериозен приход. Един скиор оставя 4.5 пъти повече от турист по морето. Съвременна екипировка струва от 3-4 до 10-12 хил. евро. Човек, който може да отдели толкова пари за екип, ще плати и за хубава почивка на семейството. От него може да се очакват поне 2000-3000 евро за пакет от легло и храна, отделно ще плаща за ски лифтовете, за ски учители.

- Къде ще почивате това лято, г-н зам.-министър? А през зимата?

- Заради сериозния ангажимент, който поемам, няма да почивам за дълго. Обещал съм на децата да ги заведа на планина, но това може да се направи и за 4 дни. Иначе обичам да ходя в къщата си във Варна, тъй като изпитвам огромно удоволствие да работя в двора. Като всеки българин в мен дреме един недоубит селянин. Връзката със земята е изключително важна - във физически смисъл обичам да копая, не съм най-сериозният ботаник, но обичам да се занимавам със зеленина.