Николина Ангелкова: България е конкурентна дестинация

- Растежът на качеството на обслужването е немислим без сериозна професионална подготовка на кадрите...

- Цялостната ни политика е по-скоро да превърнем страната си в привлекателна дестинация за четири сезона...

- България е сред най-богатите страни на минерални води в света, но все още не оползотворява напълно този безценен дар на природата...

- Грехота е да не използваме това, което ни е дала природата...

Интервю на министърът на туризма Николина Ангелкова за Факти.бг

- Не е тайна, че мнозина българи, особено от средната класа, предпочитат да почиват в чужбина, като аргументите са по-добро обслужване, по-чисти курорти. Всеки от нас се у възмущавал от намръщените сервитьори в България. Какви мерки ще предприемете по отношение на обучението на кадри за туризма?

България е конкурентна дестинация в региона благодарение на доброто съотношение цена/качество на туристическите услуги, които предлага. Растежът на качеството обаче е немислим без сериозна професионална подготовка на кадрите – и в средните, и във висшите училища. Съвместно с Министерството на образованието и науката полагаме усилия да приложим в наши условия най-доброто от дуалната образователна система на други страни – например Швейцария, Германия. Тя позволява паралелно с обучението да се водят професионални практики и да се заздравят връзките на училищата с бизнеса. Същевременно съвместно със социалното министерство  искаме да облекчим условията за постъпване на работа на младежите, навършили 16 години възраст. Очакваме тази стъпка да се отрази положително, защото сезонността в туризма ще позволи те да работят и да учат едновременно, без да нарушават законите. Проблемът с непостоянната заетост се изтъква от бранша при всичките ни срещи. Обмисляме и при какви условия чуждестранни студенти да карат стаж у нас. За граждани от страни в ЕС няма административни пречки. Сътрудничим си с другите администрации и по програмата „Клио“, чиято цел е да осигури заетост на безработните. През тази година тя е насочена и към туризма, и при достатъчно активност кандидатите могат да придобият професионална квалификация като екскурзоводи и аниматори, а преминалите обучението да бъдат ангажирани в конкретни фирми. За това обаче отново е нужна инициативност от страна на бизнеса. Сътрудничим си активно и с академичните среди и студентските съвети. БАН ще ни съдейства за разработване на дългосрочна Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България чрез Центъра за изследване на проблемите на туризма към Института за икономически изследвания. Световната организация по туризъм (СОТ) ще ни подкрепи в изграждането на мрежа от обсерватории за устойчив туризъм в България и Дунавския регион. Те ще функционират заедно с академични или научни центрове, като студенти и преподаватели ще работят по мониторинга на определен набор от индикатори в туризма, като следват методика на СОТ и са контролирани от тях.

- Туристическият сезон у нас през лятото, като изключим големи курорти като Слънчев бряг, е доста къс. Капацитетът на леглата през лятото се изпълва в средата на юли, а в края на август сезонът приключва. Как може да се удължи заетостта по посока на месеците юни и септември, например?

В тази посока е организирана и цялостната ни политика – по-скоро да превърнем България в привлекателна дестинация за четири сезона. Имаме добра и разработена леглова база, просто трябва да я запълним максимално през цялата година. Можем да го направим чрез диверсификация на туристическия продукт и предлагане на повече комбинирани оферти и маршрути за пътешествие и почивка. Това важи както за чуждестранните граждани, така и за българите. За тази година се фокусираме върху културно-историческия туризъм. Огромен е потенциалът ни по отношение на балнео-, СПА и уелнес услугите, защото разполагаме с подготвени кадри и голямо разнообразие от минерални води – лечебни и за профилактика, уникални ресурси за кало- и таласо процедури и пр. Тези услуги не са обвързани със сезон и могат да се комбинират с друг вид туристически услуги. Освен това са на атрактивни цени в сравнение с другите страни. В постоянен диалог сме и проучваме всички възможности, за да разширим т.нар. активни сезони. Министерството разработва чартърна програма, която да се прилага в крилата на сезоните. Обсъдих този въпрос и при посещението си в Брюксел, където разговарях с Герт-Ян Купман, заместник-генерален директор „Политики за държавна помощ“ в ГД „Конкуренция“. Предложението ни бе посрещната позитивно, като предстои да представим всички детайли на Европейската комисия. За да стимулираме „крилата“ на сезоните разчитаме и на някои конкретни пазари и възрастови категории туристи – например Австрия, Израел. И тази година очакваме около 8-9 хил. австрийски граждани на възраст над 60 год., които да посетят България през пролетта и есента. Очакванията ни са да се запази възходящата тенденция на този пазар със значителни ръстове от над 10-15%.

- Как бихме могли да привлечем по-богати туристи от чужбина у нас?

Разбира се, мислим и за този сегмент, защото по-богати туристи означава и повече приходи. Отново опираме до въпроса за по-ефективната и насочена реклама и за качеството на обслужването, но и до състоянието на туристическата инфраструктура. Знаете, че зимните туристи харчат 4 пъти повече от гостите през лятото, а в същото време ски съоръженията ни са в пъти по-малко в сравнение с други страни с алпийски туризъм. Много трябва да работим и за подобряване на инфраструктурата, но като спазваме законите и екологичните норми. За привличането на такива клиенти залагаме и на голф туризма, знаете че вече имаме и международни отличия като новооткрита дестинация. Във Видин вече пристигнаха и първите круизни туристи, които поставят началото на сезона. Този вид туризъм става все по-актуален и за морските ни градове. България е търсена дестинация и като място за игрален туризъм, а също и за шопинг турове поради конкуренцията на цените. За далечните пазари Долината на розите и празниците, които там се организират, са също много привлекателни. Преди дни бе на посещение в България председателя на Китайската национална туристическа администрация (CNTA) Дзиндзао Ли. Китай има сериозен интерес към нашата страна и региона и можем да работим за задълбочаване на сътрудничеството. Той ме покани да посетя тяхната страна на 18 юни, когато се провежда Международното туристическо изложение в Сиан. Надявам се до тогава да имаме съгласуван текст на спогодба и план за действие към нея с мерки за увеличаване на туристопотока между двете страни. Реална възможност е Китайската държава да започне да изпраща туристи в България по техните социални програми. Това би увеличило няколко пъти туристопотока за много кратък период от време.     
 

- Започвате кампания за развитието на вътрешния туризъм. Несъмнени са някои постижения в тази посока, като „Цари мали град” в Белчин. Поклонническият туризъм, макар и извън прожекторите, също привлича все повече хора. Как ще достигнете до повече хора у нас и в чужбина?

С целенасочена реклама по всички медийни канали, с повече информация и бизнес контакти, с по-активно партньорство с общините, които трябва да ни предоставят пълни данни за туристическите атракции по места, за да ги включим в онлайн регистър. Възродихме проекта за насърчаване на вътрешния туризъм, който популяризира 50 малко познати обекта не само защото не искахме да загубим тези средства по ОПРР, но и за да помогнем на повече хора да си отворят очите за туристическото богатство на България, което не познаваме достатъчно, а може да е много близо до нас. Това е истинско разнообразие – крепости, музеи, древни светилища, манастири, водопади, пещери, могили и много още.

По отношение на поклонническия туризъм има голям интерес към турове по специализирани маршрути у нас от страна на Русия и други източноправославни държави. Съвместно с руски и наши църковни ръководители вече подготвяме такива програми за обиколки по български свети места, особено по време на големи религиозни празници. 

- Планира се мащабна реклама на България като туристическа дестинация. В кои страни кампанията ще е най-силна?

Преди се е рекламирало всичко за всички. Планирането се е бавело и се е правело на парче. Често се е случвало през лятото да се рекламира летния туризъм, а през зимата-зимният. Това е недопустимо от маркетингова гледна точка, защото хората планират от рано почивката си и реално април-май всички пакети за лятото са продадени. Затова обърнахме рекламата – зимата предлагаме летните почивки, а лятото – зимните. Стремим се максимално и да фокусираме рекламата според пазарите и съответните най-подходящи за тях продукти.  Много важен е стартът на рекламата на България по паневропейските телевизии Eurosport, Discovery Channel, Euronews, National Geographic Channel, която се реализира по проект по ОП „Регионално развитие“ на обща стойност около 2,5 млн. евро без ДДС. Проектът е бил забавен през годините, но  за няколко месеца успяхме да ускорим всички процедури и клиповете вече се излъчват. Това е много важна мярка за компенсиране на очаквания спад на туристи от Русия и Украйна, защото е насочена основно към основни генериращи пазари. Покритието на Eurosport е 15 млн. зрители на ден в 54 страни. Euronews се излъчва в 156 страни и достига до 419 млн. домакинства чрез кабелни и цифрови платформи. Discovery Channel обхваща до 97 млн. домакинства само в Европа, Средния изток и Азия. National Geographic Channel има аудитория от 458 млн. домакинства в 173 страни в света. По четирите канала ще се проведат 3 вълни на излъчване на рекламните клипове с продължителност по 8 седмици всяка, като в края на годината те ще са достигнали над 20 000 излъчвания на няколко континента. Клиповете са с продължителност 30 сек. и в два варианта – един имиджов спот и един с акцент върху културно-историческия туризъм. Те са на немски, френски, английски, руски, испански и български език, но ще има други езикови версии. Тук трябва да отбележа, че клиповете са вече съществуващи, но допълнително адаптирани за кампанията.

Друга мярка за популяризирането на страната е подписаното споразумение за сътрудничество с Министерството на културата и обмен на информация с цел популяризиране на българския туризъм в чужбина. Културните ни институти зад граница са 11 - в Берлин, Братислава, Будапеща, Варшава, Виена, Лондон, Москва, Париж, Рим, Скопие и Прага. Министерството на културата им възложи ангажименти за представяне на страната като атрактивна и целогодишна туристическа дестинация, богатото й културно наследство и възможностите за практикуване на културен туризъм в България. Според проучвания 60% от чуждестранните туристи избират маршрутите си според културно-историческите забележителности. Ние също искаме да се възползваме от тази тенденция.

- Как ще компенсираме очаквания спад на туристи от Украйна и Русия?

На първо място искам да кажа, че държавата прави всичко възможно за противодействие на очаквания спад. Още в началото на месец февруари т.г. договорихме с Министерството на външните работи да бъдат облекчени процедурите за издаване на визи за руските граждани. Облекченията важат още за Украйна, Беларус, Казахстан, Армения и Грузия. Допълнително са проведени срещи с Министерството на външните работи с искане повече служители да бъдат съсредоточени  в консулските ни служби на територията на Руската федерация. Активно използваме и всички възможности за задълбочаване на сътрудничеството и увеличаването на туристопотока между България и Русия. Доказателство за това е и приемането на официалното ни представителство в Руската федерация за асоцииран член на Асоциацията на руските  туроператори (АТОР). Страната ни се представи активно и на двете най-големи туристически изложения за руския пазар – Интурмаркет, където участвахме с щанд от над 200 кв. м. и МИТТ, където се представихме с щанд от над 450 кв. м.

Същевременно сме мобилизирани да реализираме всички възможности, които да компенсират спада, който подчертавам е по независещи от наша страна причини. Предприехме ред конкретни стъпки в тази посока, които вече дават резултат. Още в рая на миналата година улеснихме процедурите за издаване на визи за Турция и други балкански държави. В резултат ръстът на турските туристи е близо 40% за зимния сезон, а на целогодишна база очакваме увеличение с около 10%. За предстоящия сезон засилен интерес очакваме от Германия. Според туроператори и представителството ни във Франкфурт прогнозите са за 5% ръст на летните туристи. Проведох две срещи с мениджъри на големия туроператор „Томас Кук“. Компанията търси възможности за разширяване на пазарния си дял в България и за този летен сезон се надяваме на 160-180 хил. нейни туристи. Очакваме също ръст на туристите от Полша  с 6-7%, от  Чехия с 5-6%,  от Турция и Гърция около 10%, Беларус- около 5%, Сърбия около 2%, Македония (3%). От по-малки пазари като Литва, Латвия, Молдова очакванията са за значителни ръстове от над 40%, от Израел над 10% ръст и др. За Франция очакваме ръст от около 4-5%, особено с оглед голямата изложба на тракийските съкровища в парижкия Лувър и всички съпътстващи я дейности.

- Известно е че България е сред най-богатите на минерални извори страни в света. Ще има ли кампания по посока на рекламирането на СПА и балнео туризма?

Това направление в туризма е един от основните стълбове, върху които стъпва нашата реклама, и във всяка презентация, на всеки международен форум или изложение неизменно изтъкваме този огромен плюс. България е сред най-богатите страни на минерални води в света, но все още не оползотворява напълно този безценен дар на природата. Сътрудничим си много добре с Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Предстои годишен конгрес на съюза с международно участие, посветен на медикъл СПА и СПА туризма, в края на май тази година в Сандански. В рамките на програмата му министерството отново ще представи България като целогодишна дестинация с отлични условия за реализация на балнео- и СПА програми. Паралелно активно работим по подготовката на наредбата за сертифициране на балнео-, медикъл, СПА, уелнес, таласотерапевтичните центрове и за изискванията към екипите им по Закона за туризма, за да може тази дейност да бъде регламентирана час по-скоро. Ще бъдат разработени продуктови стратегии за балнео- и СПА туризма. Темата е застъпена в четири от проектите, финансирани по ОПРР. Балнео- и СПА услугите набират голяма популярност сред чуждестранните ни клиенти не само заради отличните качества на минералните ни извори и лечебна кал, но и заради конкурентните цени у нас и добрите ни специалисти. През 2013 г. с цел лечение и възстановяване в България са дошли 900 чуждестранни туристи, докато през 2014 г. техният брой е вече близо 26 000.    

- Как виждате развитието на ски курортите в България? Беше обявен рестарт на проект на френската група Accor „Дестинация Рила”. Нужни ли са нови курорти? Трябва ли да бъдат разширени и модернизирани досегашните?

България притежава 37 планини и планински системи, втора е по биоразнообразие в Европа. Горският фонд е близо 40% от територията на страната. Разполагаме с уникални 3 национални и 11 природни парка, 89 резервата и над 2 хил. природни забележителности. В планините ни са маркирани пътеки с обща дължина от над 37 000 км.

През територията на страната преминават международни туристически маршрути. Трябва да използваме това богатство. В същото време ски пистите и съоръженията в зимните ни курорти са в пъти по-малко в сравнение с други държави, които имат добър високопланински туризъм. Ако сравним България с Австрия, които имат близко по брой население и Австрия е по-малка по площ, нашите ски зони за 32 – техните 254, лифтовете ни 110 броя – техните 3028. В Словения, с толкова по-малко население, ски зоните са 44, а лифтовете – 217.

Категорично съм за развитието и модернизацията в планинските ни курорти, но в съответствие с всички законови и нормативни изисквания. Знаете, че зимните спортове привличат по-платежоспособни туристи, но за да изберат нашата страна те трябва да останат доволни от инфраструктура и техническите съоръжения за ски ваканцията си. В тази връзка бе изготвена и приета наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите и за работата на ски патрулите, която е била забавена с години. Но за да обърнем негативната статистика за зимната ни база, е нужен баланс и оптимален компромис от всички заинтересовани страни. В другите държави също има екологични норми, но те не пречат на туризма да се развива, да увеличава заетостта, да открива нови работни места. Нещо повече, ние не трябва да мислим за развитие само на зимните спортове, но и за останалите форми на планински туризъм – пешеходен, рекреативен и приключенски туризъм, както и за планински селски екотуризъм, и др.    

- Витоша е важна, особено с оглед на близостта си до столицата. Но базата там е остаряла, има спорове какво и как да се направи. Какви са амбициите на министерството в тази посока? Ще имаме ли удобен и модерен ски курорт близо до София?

Грехота е да не използваме това, което ни е дала природата. Много малко градове, камо ли столици, имат на една ръка разстояние такава планина. Витоша е една от атракциите на София и подобряването на условията за практикуване на ски спортове ще допринесе за привличане на повече туристи. Тук има голямо разнообразие от писти, подходящи както за напреднали, така и за начинаещи скиори и сноубордисти. Нужна е спешна модернизация на лифтовите съоръжения и в това отношение работим заедно със Столична община и другите министерства. Перспективи има, но трябва да се мобилизират всички заинтересовани институции и цялата общественост за реализацията им.