Николина Ангелкова: Трябва да се инвестира в туристическата инфраструктура

- Министър Ангелкова, какво е състоянието на сектор „Туризъм” в момента?

Той е структуроопределящ отрасъл за нашата страна, който формира между 12 и 14% от БВП на България. Тези цифри показват, че туризмът е индустрия. За съжаление в сектора има редица проблеми, които са натрупвани с години. Много проекти и нормативни документи са били забавени и сега трябва да работим на двойни и тройни обороти, за да отговорим на очакванията на хората и бизнеса. Споменавайки бранша, не мога да подмина голямата фрагментарност на организациите, която поражда разнопосочни идеи и виждания как да се ускори развитието на отрасъла. Надявам се фирмите и сдруженията да се консолидират и да се обединят – само по този начин можем да имаме партньор, с който да реализираме съвместни инициативни. В момента в националния регистър са вписани повече от 190 национални туристически сдружения. С тази бройка ние сме възпрепятствани да осъществяваме и най-простите форми на сътрудничество. Когато дойде чуждестранна делегация, която иска да има и срещи с представители на бизнеса, как и кои организации да поканим…
При обсъждането на всеки въпрос получаваме 100 различни мнения, които често си противоречат. Но най-важното от всичко е, че при тази раздробеност е напълно невъзможно да реализираме публично-частно партньорство. Затова няма да се уморя да повтарям колко важно е браншът да се консолидира и обедини, но такава инициатива може да дойде само от тях. Ние сме готови да им съдействаме по всякакъв начин, включително и с нормативни промени.

- Какви са другите проблеми, които спират развитието на отрасъла?

България е морска страна, но почти половината й територия е планинска или полупланинска. Тя е една от най-богатите държави в света на минерални води и на второ място в Европа по биоразно­образие. Заедно с Италия и Гърция оформяме челната тройка на Стария континент по брой културно-исторически паметници. Нашето кръстопътно географско положение и близостта ни до ключови пазари ни дават уникална комбинация, която да ни изстреля сред първите туристически дестинации в Европа. Защо обаче не е така? Защото все още нямаме реална стратегия за устойчиво развитие на сектора, нито силни регионални брандове, както е в другите водещи страни. Липсва ни правен статут на националните курорти, което пречи на тяхното управление и финансиране. Не по-малко важно е и качеството на продукта, който предлагаме, защото няма по-силна реклама от тази „от уста на уста”. Ако човек е доволен, ще се върне отново и ще доведе своите приятели, но ако се разочарова, не само той няма да ни посети отново, а и никой от неговите близки и познати.
Опитваме се да работим по всички проблеми паралелно и да използваме всяка възможност за развитие на сектора. По тази причина създадохме в министерството отделна дирекция за програми и проекти в отрасъла, за да използваме оптимално средствата от ЕС. Една от първите ни цели бе да ускорим промените в нормативните документи към Закона за туризма (ЗТ), защото на практика бе блокиран. Не е решен също въпросът за собствеността на туристическите атракции, което ги спъва да кандидатстват за евросредства. Също изключително важно е Националният туристически регистър (НТР) да стане единна платформа за информация. Специално аналитично звено в министерството ще събира данни, без които не можем да фокусираме по-точно рекламата си. Концепцията за райониране на страната, която ще повиши ефективността от маркетинговите ни дейности, вече е утвърдена с моя заповед, като предстои да започнем процедура по тяхното наименуване и за създаване на организациите за управлението им.

- Търсят ли се възможности за привличане и гарантиране на инвестиции в туристическия сектор?

По време на международното изложение ФИТУР в Мадрид участвах в кръгла маса с министър-председателя на Кралство Испания Мариано Рахой, където обсъждахме точно този въпрос – че когато се влага в туристическа инфраструктура, се формира по-висока добавена стойност. На хоризонтален принцип сме свързани с много други институции и сме в ежедневен диалог, като настояваме средствата в инфраструктурата да имат предимство, защото това ще доведе и до привличане на повече посетители. От първия ден на функциониране на министерството проучваме възможността за създаването на фонд или друг финансов механизъм, при който част от постъпленията от сектора да се инвестира именно в такива обекти.

Проблем при всички отрасли на икономиката е прекъснатата връзка между образование и бизнес. Ще работите ли в тази посока?
Темата е много важна, защото именно хората, които работят в сектора, формират неговия образ. Мисля, че професионалните гимназии по туризъм подготвят кадри, но трябва да помислим и за следдипломни квалификации. Много важно е и как те трупат практически опит. Затова съвместно с вицепремиера по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин предприемаме стъпки за облекчаване процедурите по наемане на работа на 16-годишни.
Сред проблемите е и липсата на достатъчен брой специалисти с чужди езици и опит, а текучеството е голямо и сезонността не задържа хората в професията. Един от изходите е да засилим внедряването на дуалната система, в която обучението върви ръка за ръка с практиката. Опитът на Швейцария и Германия може да ни бъде много полезен.
От друга страна, Световната организация по туризъм (СОТ) е готова да подкрепи изграждането на мрежа от обсерватории за устойчив туризъм в България, за което ще ни помогне активността на младите хора и на академичните среди. Обсъдих темата с генералния секретар на СОТ Талеб Рифай в Мадрид. Тези обсерватории ще се създават със съдействието на висши училищни и научни центрове, а студенти и преподаватели ще осъществяват наблюдение за въздействие и резултат в сектора, заложени по методиката на СОТ. Анализите ще са полезни не само за развитието на туристическия продукт, но и за заздравяване на връзките с учебните заведения.

- Предвиждате ли мерки за справяне със сивия сектор?

Това ще стане преди всичко чрез въвеждането на единна система за туристическа информация (ЕСТИ). Правителството вече прие наредбата за нейната организация. Тя ще легализира нощувките и ще спре порочната практика да се укрива туристически данък и статистика по места.
Като начало ЕСТИ ще включва НТР, туристическа информация и статистически данни по изискванията на Евростат и СОТ. Тук ще са данните за всички регистрирани туроператори и турагенти, категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, специализираните учебни центрове, спални и хижи. Подготвяме и единен регистър на атракции, който също ще бъде свързан с ЕСТИ и ще помества данни за броя, собствеността, инфраструктурата до тях.
Системата ще заработи през 2016 г. Предвиждаме тя да бъде свързана като електронна платформа по защитени канали с министерството, НАП и МВР, за да отчита в реално време реализираните нощувки, но за това ще са нужни промени в ЗТ, които вече подготвяме. В момента има пилотен проект на системата, който свързва няколко хотела в София и Пловдив. ЕСТИ ще подобри взаимодействието между държавните и общинските администрации и бизнеса и ще предоставя автентична и своевременна информация по цялата верига на туристическото предлагане. Същевременно тя ще подобри значително информираността на посетителите като потребители на услугите. Убедена съм, че цялата тази огромна база данни ще е от полза за всички.

- Казахте, че подготвяте промени в Закона за туризма. Какви са те?

Наследихме сериозно изоставане в подготовката на важни нормативни документи за отрасъла. Наредбите към ЗТ бяха забавени или недовършени, което пречи на бизнеса. Повечето проблеми произтичат именно от непълната нормативна база. Затова ускорихме работата и вече имаме положителни резултати. Правителството прие първите две наредби към закона – за изискванията за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите и споменатата наредба за организацията на единна система за туристическа информация. Готова е и наредбата за категоризация на хижите, която е публикувана на сайта на министерството за обществено обсъждане. Ще предложим промени в ЗТ, както и промени в Наредбата за категоризацията на местата за настаняване и заведенията за хранене, която е абсолютно остаряла. Паралелно работим и по регламентиране на правния статут на националните курорти.

Как ще привлечем платежоспособните туристи – основно на голф и СПА туризъм ли разчитаме?
Естествено е да се обърнем и към тях, както го правят всичките ни конкуренти, без това да означава, че загърбваме т.нар. масов туризъм. Нека не забравяме, че по-заможните посетители например идват на ски или лов в България, а отскоро и на голф. Ще припомня, че според статистиката в зимния туризъм и голфа се харчат в пъти повече средства. Бих искала да бъда разбрана правилно – не развиваме един вид услуги за сметка на друг, а залагаме на диверсификацията и на продуктите, и на услугите.
Огромна незапълнена ниша все още има и по отношение на здравния туризъм. Перспективите за обмен на гости по линия на европейските здравни каси са перспективни за България, която разполага с огромно богатство от минерални води за лечебни и профилактични процедури. Различните балнеопрограми успешно могат да увеличат приходите от допълнителни услуги и да се комбинират с други видове туризъм – познавателен, културно-исторически, шопинг, сити туризъм и пр. Цените на този вид предлагани услуги зад граница са много високи и тук конкуренцията категорично е в наша полза. Тази концепция е в унисон и с крайната ни цел – целогодишно практикуване на туризъм в България. През 2014 г. чуждестранните граждани, посетили България с цел лечение, са били над 24 хил., докато през 2013 г. техният брой е бил по-малко от 1000. Най-често за лечение са идвали румънци, гърци, германци, англичани.

- По какъв начин и чрез какви механизми държавата би могла да подобри рекламата на страната ни?

Преобръщаме подхода за рекламиране на България – през лятото вече ще промотираме зимните си оферти, а през зимата – летните, защото така планират отпуските си и нашите потребители. Важен, естествено, е фокусът, защото досега е бил размит – рекламирало се е всичко на всички. През тази година водещ акцент е културно-историческият туризъм, без да пренебрегваме масовия и специализирания – балнео, уелнес, голф, еко. Паралелно работим и по годишната програма за национална реклама за 2016 г.
Изготвихме и културно-исторически маршрути, които да създадат единна визия на България на международните борси и форуми. По данни на световната статистика 60% от туристите посочват като причина за избор на пътуването си именно културното наследство. Единният продукт ще ни направи разпознаваеми и идентични. За постигането на тази цел ще ни помогне и концепцията за туристическо райониране на страната, която вече е утвърдена.
Създаването на регионални брандове засилва разпознаваемостта на страната ни и я прави уникална. Разчитаме много на местната власт и на предприемачите, защото организациите за управление на туристическите райони по смисъла на ЗТ ще се учредяват доброволно, а районите ще могат да бъдат бенефициенти по Кохезионния и структурните фондове на ЕС. Провеждаме също масирана реклама към съседни и други европейски държави, както и към нови и далечни дестинации – Китай, Индия. Предстои съвместно с Румъния да открием туристически информационен център в Китай.
Започна и рекламната кампания на България по паневропейските телевизии – Еurosport, Discovery Channel, Euronews, National Geographic Channel. Клиповете на страната ни вече се излъчват и по четирите телевизионни канала. Направихме всичко възможно кампанията да стартира максимално бързо и да усвоим ефективно европейското финансиране. Знаете, че проектът е на стойност от 2,5 млн. евро и е по ОП „Регионално развитие“. Четирите медии на практика обхващат почти цялата територия на Европа, както и държави от Близкия изток, Африка и Азия. Покритието само на Eurosport е 15 млн. зрители на ден в 54 страни. Euronews се излъчва в 156 страни и достига до 419 млн. домакинства чрез кабелни и цифрови платформи. Discovery Channel обхваща до 97 млн. домакинства само в Европа, Средния изток и Азия. National Geographic Channel има аудитория от 458 млн. домакинства в 173 страни в света. Предвиждаме три големи вълни на излъчване, като в края на годината рекламните спотове ще са достигнали над 20 хил. излъчвания на няколко континента.

„Целеви пазар България” също ще бъде насърчаван специално заради огромния му потенциал за целогодишен туризъм и развитието на регионите. Вече стартирахме комуникационната кампания по проекта за насърчаване на вътрешния туризъм чрез популяризирането на 50-те малко познати обекта в България. Това е проект по ОП „Регионално развитие”, който е забавен през годините. Когато поех управлението на министерството, получих в наследство подписан договор с фирмата изпълнител със зададени параметри, които не можехме да променяме. Затова взех, според мен, единственото правилно решение – ускорихме всичко и кампанията вече е в ход.

- Какъв е ефектът от досегашните рекламни кампании за страната?

За периода 2012 – 2014 г. осъществихме оценка за ефективността на националния туристически маркетинг като продължение на реализираните през 2011 г. анализи по проект „Маркетингови проучвания, анализи и методики и оценка на ефективността на националния маркетинг, изготвяне и актуализиране на стратегии”. Той е финансиран по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“. В обхвата на оценката се включват рекламни и комуникационни дейности на вътрешния и важни външни пазари (Великобритания, Германия, Полша, Румъния, Русия, Украйна, Франция и Швеция). Проучванията обхванаха браншови организации, туроператори, медии, потребители. Общо 6300 интервюирани лица за всички пазари.
Като цяло социологическите анализи сочат, че рекламата на България страда от липса на конкретика. Необходимо е кампаниите да бъдат по-добре адресирани, т.е. целевите групи да бъдат прецизирани, а формите на въздействие пряко да бъдат съобразени с тях. Популяризацията на страната трябва да е съпътствана от стъпки за повишаване качеството на обслужване и по-добро обучение на кадрите, което е предпоставка за устойчиво нарастване на туристическите потоци. Политиката за популяризирането на България като дестинация досега е била хаотична и не се е подчинявала на дългосрочна стратегия.
В годишната програма за реклама за 2014 г. бяха отразени интегрирани комуникационни кампании, които стартираха в началото на годината на 6 целеви пазара – Германия, Русия, Румъния, Полша, Украйна и Швеция. Те се финансират по проект по ОПРР. За стартирането им са използвани маркетинговите проучвания на 10 генериращи пазара, стратегията за бранд на „Дестинация България“, анализи на родния пазар и на възприемане на дестинацията, също така е взета под внимание стратегията за брандинг на регионите, анализи от оценка на ефективността на предишните кампании. По този начин чрез единна концепция на визиите и посланията, но адаптирани за всеки един от тези пазари, се осъществиха рекламните кампании, които протекоха на две вълни до края на декември 2014 г. В рамките им беше реализирана не само стандартна телевизионна, печатна и външна реклама, но и мащабна интернет кампания, е-маркетинг и реклама в социалните мрежи. Бяха създадени микросайтове на съответните езици и бяха организирани посещения на блогъри от тези държави. Преди старта на кампаниите за всеки един пазар бяха проведени поредица срещи със заинтересовани страни, включително с чуждестранни туроператори, за да бъдат съгласувани посланието, визиите, медиите и планираните събития.

-Строителството и туризмът са в тясна връзка. До много от туристическите обекти липсва адекватна инфраструктура. В тази връзка как бихте си взаимодействали с Камарата на строителите в България?

КСБ може да разчита на активното ни партньорство, защото без добра довеждаща и прилежаща инфраструктура нашите забележителности и курорти ще останат непознати и за българите, и за света. Целта да превърнем страната ни в целогодишна дестинация за четири сезона е обща и за бизнеса, и за министерството, и за всички съпътстващи сектори. Повече гости ще ни донесат и повече приходи за държавата. Туризмът е важен фактор за откриване на работни места и обхваща голям брой малки и средни фирми, освен това е експортно ориентиран, което го прави привлекателен за инвеститорите.
Една от важните ни цели като администрация, както споменах, е създаването на механизъм, чрез който да инвестираме в развитие на туристическата инфраструктура и атракции. Обсъждаме съвместно с бранша и Финансовото министерство как това може да стане и как да функционира.
Убедена съм, че експертите на КСБ са хората, които ще окажат най-адекватна помощ за изграждането и модернизацията на обектите така, че да не се нарушават природните и юридическите закони – националните и европейските. В търсенето на този баланс според мен е решаването на проблема с презастрояването на големите курорти. България трябва да е разпознаваема и идентична не само като туристическа дестинация, но и като архитектурна визия.

- Легендата в ските Марк Жирардели стана Ваш съветник. Какви са неговите напътствия?

Безспорно ски легенда като Марк Жирардели – петкратен носител на Световната купа в алпийските дисциплини, може да е много полезен на страната ни като съветник в областта на зимния туризъм. За да е ефективен приносът му, трябваше първо да се анализират състоянието на отрасъла, инфраструктурата в страната, нейният профил като дестинация, ключовите й пазари, основните групи туристи и други важни фактори. Марк винаги е подчертавал колко е важно качеството на обслужване за привличане на повече и платежоспособни клиенти, каквито са любителите на ски ваканциите. Работихме активно в тази посока и наредбата за ски пистите вече е факт – тя ще е в сила от следващия зимен сезон. В най-скоро време ще инициираме и други промени, които Марк ни препоръчва въз основа на богатия си опит. Те обхващат и зеления планински туризъм.