Николина Ангелкова: Туристическият бизнес е готов да отговори на новите изисквания за категоризация

Въпрос: Министър Ангелкова, каква беше отиващата си година за българския туризъм?
 

Отговор: Тази година беше първата на Министерството на туризма като самостоятелна администрация, а всяко начало е трудно. Това, което остава невидимо за хората и което беше основно предизвикателство, беше изграждането на нова администрация. За тази година ние трябваше не само бързо да дадем резултати, но и да изградим екип, да направим анализ на ситуацията и да предложим инициативи, които да дадат дългосрочен ефект. Още повече, че бяхме поставени в много сложна ситуация - никакви предварителни мерки не бяха взети за рекламата на страната и ние стартирахме 2015 г. на практика от нулата. Не само това, но годината беше наситена и със сложни геополитически събития по света, които оказаха влияние и на родния ни туризъм. Все пак обаче мисля, че успяхме да направим много позитивни неща за сектора, а и постигнахме немалко резултати.

Въпрос: Какви бяха предизвикателствата в работата на Министерството при довършването на нормативната рамка за сектора?
 

Отговор: Преди всичко ускорихме подготовката на подзаконовата нормативна база в отрасъла, защото бизнесът не можеше да работи без нея. Преди година заварихме пълна липса както на наредби - нито една от 11-те наредби към Закона за туризма и Тарифата за таксите, които се събират по него, не беше разписана и утвърдена, а забавянето беше с повече от 2 години. Беше допуснато да се работи с нов закон и стари наредби, които не кореспондират помежду си. Това наложи спешно да наваксваме. Сега вече имаме 5 приети и издадени наредби - за категоризация на местата за настаняване и заведенията, за скипистите и скипатрулите, за ЕСТИ, за дейността на туристическите информационни центрове и за туристическите хижи. Държа да подчертая, че те не само въвеждат ред в сектора и единни изисквания за всички в бранша, но и го разтоварват от архаични норми и излишно администриране.

Въпрос: Какво се случва с останалите подзаконови актове?
 

Отговор: Те са на финален етап на подготовка и са в процес на междуведомствено съгласуване. Финализираме и промените в Закона за туризма и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Те ще засилят контролните функции на министерството със създаването на туристически инспекторат, ще консолидират бизнеса и ще регламентират прехвърлянето на плажните концесии към нашето министерство.

Въпрос: Опитахте се да промените начина на рекламиране на България като туристическа дестинация. Какви са очакванията за резултатите от този подход?
 

Отговор: За малкото време се опитахме да преобърнем начина, по който страната ни се представя пред света и същевременно да наложим дългосрочно планиране и ясен фокус върху определени пазари и маркетингови инструменти. Рекламата е вече изпреварваща, таргетирана и с акцент върху личното отношение на хората, които вече са посетили или ще посетят страната ни. Започнахме нов подход в рекламата - именно да показваме какво другите мислят за нас. Пример в това отношение е съвместният видеоклип с Ню Бояна и пробивът за популяризирането на България с участието на звезди като Силвестър Сталоун, Салма Хайек, Ейдриън Броуди, Антонио Бандерас, Джейсън Стейтъм. Както всички видяха, това не е просто сбор от кадри, а личното мнение на тези хора.
Всички видяха какъв голям приятел е Антонио Бандерас на нашата страна - знаете, че заедно посетихме Националната художествена галерия, където заедно с ансамбъл "Българе" му направихме изненада, която дълго ще помни. Неслучайно дни по-късно той публикува в профила си във фейсбук видеоклип от изпълнението на един от най-виртуозните ни гайдари Веселин Кузмов и написа "как да не се влюбиш в България". Това е истински успех, защото подобна реклама не може да се купи с пари.
Наред с всичко това запазихме и присъствието си на важните международни туристически изложения, като представихме страната на 35 международни и 5 национални изложения.
Много полезен се оказа и първият онлайн Регистър на туристическите атракции с над 3300 обекта, които разработихме съвместно с общините и се радва на все по-голям интерес. Важен елемент за насърчаване на културно-историческия туризъм са и 8-те нови културно-исторически дестинации, обхващащи цялата страна, които разработихме.
Не на последно място, съвместно с МВнР, въведохме облекчения в процедурите за издаване на визи с редица страни, което също беше сериозен стимул за туризма и за което ще продължим да работим в бъдеще.
Ако трябва да обобщя, не смятам, че годината беше лоша, след като на 21-вата Генерална асамблея на СОТ в Колумбия, България беше единодушно избрана за вицепрезидент на организацията. Това признание ни прави по-продуктивни, настроени за нови идеи и още по-упорита работа.
Всичко това ни мотивира да постигаме още по-високи резултати през следващата година. Вече сме започнали и работата за 2016 г., като с половин година по-рано приехме Националната програма за реклама. В нея сме предвидили да заложим върху директната работа с водещи туроператори и инвеститори от стратегически пазари, върху електронния маркетинг, експедиентските и журналистическите турове, партньорството с нискотарифни авиокомпании. Така че, мога да кажа, че няма да губим време в отчитане на отминаващата година, а ще гледаме към новата, защото ни предстои още много работа.

Въпрос: В контекста на политическите събития по света как се позиционира българският туристически продукт и каква зима и лято ни очакват?
 

Отговор: Тази година имахме наистина трудно лято главно по отношение на пазарите Русия и Украйна, но то не се оказа толкова апокалиптично, колкото вещаеха някои прогнози. Нещо повече - онези представители на бизнеса, които навреме приложиха гъвкави маркетингови идеи, дори имаха ръстове. За времето от юни до септември България беше посетена от 4,2 млн. чуждестранни туристи по данни на НСИ и реализирахме прираст на редица пазари: Румъния - над 3 на сто, Полша - над 4 на сто, Турция - 17 на сто, Македония - над 14 на сто, Сърбия - 11 на сто, Молдова - 21 на сто, Израел и Унгария - по 25 на сто, и др. Приходите от нощувки на хотелите в петте най-големи черноморски курорта това лято са общо около 400 млн. лв.
Въпреки сложната международна обстановка броят на туристите през 2015 г. запази относително стабилни нива в сравнение с предишни години. Според националната статистика за периода януари-октомври 2015 г. имаме ръстове от важни и перспективни за нас дестинации - Румъния - над 6 на сто, Турция - 20 на сто, Македония - 16 на сто, Сърбия - 11 на сто, Полша - 4 на сто, Израел - 20 на сто, Унгария - 17 на сто, и др. За десетмесечието страната ни е посетена от близо 6,5 млн. чужди туристи, което е спад от 3,3 на сто, но ръстът в броя на дошлите с цел гостуване чужденци е над 6 на сто. При очертаващ се добър зимен сезон се надявам това отстъпление да се компенсира на годишна база.
Предната зима беше много успешна - с 8.2 на сто повече чужди туристи и увеличение на всички водещи пазари (с изключение на Русия и Украйна) - Гърция - 6 на сто, Турция - близо 30 на сто, Германия - 11 на сто, Македония - 9 на сто, Сърбия - 8 на сто, Великобритания - 15 на сто, Италия - 20 на сто, Израел - 26 на сто, Австрия - 8 на сто, и др. Приходите от международен туризъм бяха близо 1 млрд. лв. - с 4,5 на сто повече от предната зима. Прогнозите на предприемачите сега са за още по-успешна зима с ръст на туристите между 5 и 7 на сто по данни на летищата, предварителните записвания и наши и чужди проучвания. Разбира се, надяваме се и времето да ни позволи да реализираме тази прогноза и да има достатъчно сняг.

Въпрос: Какви са очакванията на зимните ни курорти?
 

Отговор: Изследване на консултантска компания към Европейската туристическа комисия отреди място на България в топ 6 на най-предпочитаните европейски дестинации за зимен туризъм. В Боровец например има 20 на сто ръст в ранните записвания от пазар Великобритания. Община Банско прогнозира до 10 на сто повече туристи. Пампорово също отчита 20 на сто увеличение в предварителните резервации за новогодишните празници - от Великобритания те са с 15 на сто нагоре, засилва се интересът от Нидерландия, Белгия, Германия, Израел. Отново ще е силно присъствието на съседните ни и на други балкански страни, както и на българските туристи, разбира се.
Прогнозите за руския пазар са все още колебливи, но според техните туроператори България остава най-достъпното и близко направление за скиваканция в сравнение с другите европейски дестинации.

Въпрос: Ще се върнат ли руските туристи в България?
 

Отговор: Що се отнася до летен сезон 2016, започнахме атака на пазарите още от май тази година. Решени сме да наваксаме отлива на руснаци и да ги върнем обратно у нас. Те са от потребителите и на най-много допълнителни услуги в туризма. Вече няколко пъти се срещам с ръководителя на Федералната агенция по туризъм на Русия Олег Сафонов и виждам реалното желание на руснаците да пътуват повече до България. През ноември организирахме съвместна кръгла маса в София за насърчаване на туристопотока между нашите две страни, а водещи руски туроператори и журналисти проведоха опознавателен тур у нас.
Догодина предстоят подобна кръгла маса в Москва, съвместен бизнес форум за детския отдих и визита на г-н Сафонов в София. Русия заема 4-о място през тази година по брой туристи сред генериращите ни чужди пазари и ние сме амбицирани да насърчаваме туристопотока. Знаете, че в сегашната ситуация много страни предлагат свои алтернативи пред Русия - Кения, Италия, Мароко, Испания, Киргизия, Тунис, Гърция и др. Конкуренцията е силна, но ние имаме предимство, че отдавна сме сред търсените туристически дестинации от руските туристи.
Важно е обаче да подчертаем, че паралелно с това търсим всички възможности за привличане на туристи и от другите ни важни пазари. Турция също остава много важен пазар за нас, който чувствително нарасна след облекченията на процедурите за издаване на визи. Радостно е, че Турските авиолинии в края на тази година увеличават седмичните си полети Истанбул-София от 14 до 18, с което капацитетът на пътниците ще скочи с 25 на сто. От 2014 г. компанията изпълнява и 7 полета седмично Истанбул-Варна, а през лятото те са 11. През последните пет години тя е увеличила капацитета си по трасето София-Истанбул 2 пъти. Освен това проведох среща с ТЮРСАБ - най-голямата турска асоциация на туроператорите, която прояви желание да си сътрудничим не само за повишаване на взаимния туристопоток, но и за да разработим общи туристически продукти за далечни пазари. Предстои да направим тристранна среща заедно с Гърция, за да положим основата на този обмен.
В контекста на бързо променящата се геополитическа обстановка е ясно, че сигурността и стабилността на дестинациите са фактори от ключово значение за световната туристическа индустрия. На това например държат особено китайци, индийци, японци и други представители на далечни и перспективни за нас пазари, когато идват в Европа. За тях България е не само любопитна и различна, но и спокойна и сигурна държава.

Въпрос: Кои ще са изненадващите за България дестинации през този зимен сезон?
 

Отговор: Летищата са важен източник на информация за нагласите на туристите през новия зимен сезон и трябва да подчертая, че данните са много оптимистични. На летище София са заявени близо седем пъти повече сезонни полети от Киев и е включена нова дестинация - Копенхаген. Сезонните полети от Лондон са вече 69, което е увеличение от почти три пъти. Сезонните полети на най-голямото ни летище са 178, което е с 80 повече от миналата зима. Изводът е, че България става все по-предпочитана туристическа дестинация.
На летище Пловдив тази зима се очакват също доста нови полети - 14 от Израел, 13 от Холандия, 5 от Великобритания. Прогнозира се ръст на пътниците от Русия. Планираните редовни и чартърни полети през зимните месеци показват 25 на сто ръст и на летище Варна. Ще има увеличение от 97 на сто на полетите от Великобритания (от 34 на 67), както и от 92 на сто от Турция (от около 60 през миналия зимен сезон до 118 полета през настоящия). С 10 на сто повече ще са полетите от Израел (от 31 на 34). Нови дестинации са Финландия и Швейцария.
41 на сто скок на обслужваните през зимата полети предвижда и летище Бургас. Ръстът по направление Великобритания е 53 на сто (от 34 на 52 полета), включени са и 8 на сто повече полети от Русия (от 72 на 78 полета). Нови маршрути са Финландия и Норвегия. Изобщо за страната разчитаме на повече зимни туристи и от Израел, Молдова, Нидерландия, Финландия, Норвегия, Швейцария, за които България е много достъпна дестинация. Като нов пазар се очертава и Словакия.

Въпрос: Започнаха летните записвания. Очакванията ви за този сезон?
 

Отговор: Стартирахме агресивна кампания още през пролетта. Аз и моят екип заложихме на директнитe контакти с водещи туроператори и авиопревозвачи от важни за страната пазари - Германия, Турция, Великобритания, Русия, Франция и др. Те най-добре познават интересите и потребностите на клиентите си. След последните ми разговори в ТUI-Централна Европа (Германия, Австрия, Полша и Швейцария) очаквам 35 на сто увеличение на чартърните полети през Варна и Бургас за сезон Лято 2016 г. от страни, на които оперира компанията. Прогнозите са броят на туристите от тези пазари да нарасне от 80 хил. до около 130 хил. човека. Осъществили сме предварителни разговори и с групата на TUI за Великобритания, Нидерландия, Белгия и скандинавските държави, от които също се надяваме на ръстове. Българският бизнес одобрява това партньорство и е готов да предложи атрактивни оферти.
В Германия рекламата и маркетинговите стратегии минават през райзебюрата, които стоят най-близко до туристите. Ние им се доверяваме и предоставяме реклама. TUI оценява материалната ни база като конкурентна на международния пазар, но имат изисквания за гарантирано качество, което пък е отговорност на нашите предприемачи. Туризмът у нас все пак е 100 процента частен. Водим преговори също с "Томас Кук" и "DER Touristik".
По време туристическия панаир в Париж, който организира министерството ни паралелно с голямата изложба на българските тракийски съкровища в Лувъра, се срещнах с представители на Асоциацията на френските туроператори, които заявиха готовност за изпращане на много по-голям брой туристи към нашата страна, а "Томас Кук"-Франция през лято 2016 г. възстановява чартърната си програма до Бургас, което е много важен позитивен знак. Подобен чартър не е имало в последните години и това показва, че френските туристи искат да преоткрият България, а те се интересуват предимно от културни и исторически маршрути и СПА услуги.
В постоянна връзка сме с АТОР-Асоциацията на туроператорите на Русия. Нашето национално туристическо представителство в Москва стана техен асоцииран член в началото на годината и си партнират непосредствено. На кръглата маса за туризма в София гостите заявиха готовност да увеличат до 30 на сто туристите от някои руски региони към България през следващото лято. Русия има интерес ние да наблегнем не само върху морския и зимния туризъм, но да форсираме и специализираните услуги. Ще доразвием например двустранната програма за насърчаване на поклонническия туризъм от 2014 г. и ще обърнем специално внимание върху организирания детски отдих и СПА услугите.
За по-голям ръст на пазарите ще помогне и серията кръгли маси, които планираме съвместно с нашите генериращи пазари. Вече проведохме една с Русия и планираме нова, предвиждаме такива форуми с Индия, Румъния, Китай и др. Друг важен фактор за растеж са експедиентските и журналистическите турове - те ще надхвърлят 200 през 2016 г.

Въпрос: По данни отпреди две години близо 60 на сто от българите не ходят на почивка. След рекламните кампании редуцира ли се този дял и с колко? Имате ли нови виждания как да привлечете повече българи да почиват в страната?
 

Отговор: Българският пазар е един от най-важните за нас, защото ни е най-близко, най-многоброен е и транспортирането му е най-лесно. Той има голям потенциал, но за съжаление досега е бил подценяван. България има уникалния шанс на малка територия да предлага много забележителности, които лесно могат да бъдат обиколени. Добър стимул за насърчаване на вътрешния туризъм е регистърът на туристическите забележителности, който пуснахме в интернет през септември. Хората вече имат удобен инструмент, в който на едно място могат да намерят много информация, подадена от общините. Министерството подкрепи и инициативата на посолството на Държавата Израел "Мислиш си, че познаваш България?". Към нея се присъединиха също дипломатическите мисии на Полша и Хърватия у нас.
Сериозен стъпка напред за повишаване на интереса на българите към собствената им страна беше и кампанията за насърчаване на вътрешния туризъм. Получихме проекта по ОП "Регионално развитие" "в наследство" и по него не беше работено, но съумяхме за много кратки срокове да ускорим всички процедури. Подобна кампания досега не е правена, като тя достигна до над 2 млн. аудитория. Според анализите на изпълнителите, благодарение на нея, повече от 300 хил. души са посетили поне един от 50-те малко познати туристически обекта, които бяха в нейния фокус.
Оптимистични са и данните на НСИ, според които нощувките на българи в местата за настаняване с над 10 легла през това лято са нараснали с 8 на сто спрямо миналия летен сезон и са били близо 3,7 млн. Българите, избрали ваканция в родината през трите летни месеца, са 1,2 млн., което е ръст от 13 на сто. Приходите от нощувки на вътрешни туристи през лятото нарастват с 8 на сто и достигат 131 млн. лв.
През зимата във всички големи курорти също се увеличава броят на българските посетители, което за последните години е устойчива тенденция. За периода януари-октомври 2015 г. пренощувалите български туристи са около 3 млн.(увеличение от 9 на сто), броят на нощувките им е над 7 млн. (ръст от 6 на сто), а приходите от тях са около 266 млн. лв., или със 7 на сто повече спрямо десетмесечието на миналата година.
Всичко това показва, че вътрешният туризъм е много важен ресурс за туристическия сектор. Именно затова ще продължи да е сред водещите ни таргет групи и в това отношение имаме съдействието на бизнеса със специални оферти и отстъпки за българските потребители.

Въпрос: Какви са проектите, които ще бъдат осъществявани в туризма през новия програмен период?
 

Отговор: Със съжаление трябва да кажа, че именно в областта на работата по европейските фондове и проекти, заварихме най-голям хаос преди година. Всички проекти бяха с огромно закъснение - между 20 и 30 месеца. Не само това, но министерството не бе предвидено като бенефициент по нито една оперативна програма. Според направените планове на предишното ръководство, инвестициите за туризъм по Оперативната програма "Инвестиции и конкурентоспособност" можеха да се направят само през организациите за управление на туристическите райони, които не съществуват към днешна дата. Представяте ли си каква липса на ангажираност и потресаваща некомпетентност е била допусната, като туризмът е бил изключен от възможността да се възползва от европейско финансиране.
На този фон постигнахме не малко резултати. Успяхме да спасим европейското финансиране по големите ни проекти за реклама на страната, като общата сума, която усвоихме, е около 17 млн. лв. Проектите са "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", "Провеждане на целогодишна рекламна кампания на България по водещи паневропейски телевизионни канали" и "Интегрирани комуникационни кампании за България на целеви пазари". И трите се изпълняват по ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г. и приключват до края на 2015-а.
Не само това, но благодарение на разбирането и подкрепата на вицепремиера Дончев и Управляващия орган на ОПИК, днес вече сме включени като директен бенефициент по процедурата "Предоставяне на институционална подкрепа на Министерството на туризма за дейности, свързани с повишаване на капацитета на малки и средни предприятия в областта на туризма". Тя е по ОП "Иновации и конкурентоспособност" за 2016 г. и е на стойност 5 млн. евро. Предстои да внесем проектните предложения.
Тази сума е крайно недостатъчна и ние сме амбицирани да се възползваме от всички възможности, които имаме. Подадохме проектно предложение по програмата LIFE от приоритетна област "Околна среда и ресурсна ефективност" по ОПРР на стойност 1 783 700 евро, като бюджетът на министерството е 411 хил. евро. Подали сме и проект по техническа помощ, за да може министерството да изпълнява функциите си като съкоординатор по Приоритетна ос 3 на Дунавската стратегия. Той е на стойност 63 хил. евро.
В момента подготвяме проектни предложения, с които да кандидатстваме за финансиране по програмите за трансгранично сътрудничество. През юни 2015 г. кандидатствахме по поканата на Европейската комисия за представяне на предложения "Най-добри европейски дестинации - промотиране на ЕДЕН дестинациите и повишаване на осведомеността" по Програмата за конкурентоспособност на малки и средни предприятия COSME (2014-2020). Изготвихме проектното предложение "Комуникационна кампания за популяризиране на дестинациите ЕДЕН в България - второ издание", което ще надгради и доразвие първия аналогичен проект, реализиран през 2011/2012 г. То ще промотира българските най-добри дестинации (ЕДЕН България) на национални и избрани чуждестранни туристически пазари. През октомври получихме писмо от ЕК, че предложението ни е допуснато до етап подписване на споразумение за финансиране.
През юни тази година подадохме и проект съвместно с румънското Министерство на икономиката, търговията и туризма по програма ИНТЕРРЕГ V-А. Той е за създаване на общ туристически продукт между Румъния и България и носи името "Common Marketing Strategy for TOURISM in the Cross-Border Area Romania-Bulgaria (MARK TOURS RO-BG)". С него ще се разработи обща маркетингова стратегия за подобряване валоризацията на туристическите обекти от културното и природното наследство в трансграничния регион чрез включването им в съвместни туристически маршрути. Отново през октомври получихме информация, че проектът е допуснат за финансиране, но в момента не са предвидени финансови средства за реализирането му.
През ноември изпратихме писма, с които заявихме интереса на министерството за включване като партнираща организация в две проектни предложения по Програмата за транснационално сътрудничество Дунав 2014-2020 г. Първото е Platform for Culture in the Danube Region - Creative Spaces for the 21st Century, с участието на други 10 партньора от Австрия, Германия, Румъния, Сърбия, Унгария и Словакия. Второто е Danube Observatory of Sustainable Tourism с партньори от България, Румъния, Хърватия, Сърбия и Унгария. По тях очакваме отговор.

Въпрос: Как върви процесът на прекатегоризация по новата Наредба за категоризация и прекатегоризация на местата за настаняване и хранене?
 

Отговор: Важно е да се отбележи, че това е един от най-важните подзаконови нормативни актове и съм доволна, че успяхме в много кратки срокове да го подготвим и приемем. Процесът не беше бърз, защото искахме да вземем под внимание максимално много мнения на бранша. Много нови неща бяха включени в наредбата, като крайната ни цел беше да създадем условия за гаранция на качеството във висококатегорийните ни хотели и паралелно с това да облекчим малкия бизнес. Много важно е, че за първи път създадохме регламент за апарт хотелите и къмпингите, защото това са търсени туристически услуги, а досега са действали без никакъв регламент. Има и някои дребни промени, които обаче се надяваме да създадат голямо удобство за потребителите - като например факта, че вече всички хотелски рецепции ще се избират с единен номер - 9. Наредбата е с отлагателно действие и влиза в сила през февруари 2016 г., но нашите експерти вече правят проверките по нея, като дават предписания, които да се отстранят до влизането й в сила. Мога да кажа, че категоризирането и прекатегоризирането по новата наредба върви с нормално темпо. За периода септември-октомври-ноември нашите експерти са обработили около 380 подадени заявления от хотелиери и ресторантьори. Общото заключение е, че бизнесът е готов да отговори на изискванията по нея и проверките не показват съществени разминавания, което е радващо.
Държа да кажа, че по отношение на прилагането и контрола на всичките ни наредбите си партнираме с бизнеса. Те също ни предлагат идеи за развитието на нормативната база. Мисля, че е налице тенденция бизнесът да бъде все по-отговорен и констатираните административни нарушения в работата му стават все по-малко. Използвам повода искрено да благодаря на представителите на бранша за съвместната ни работа и да им пожелая много здраве и спорна нова година.