Софийска света гора

София – Етрополе – Черепиш – Осеновлаг

 Началото на манастирския комплекс Мала или Софийска света гора е положено през XIII в., когато са изградени повечето от манастирите в Софийско. Комплексът включва 14 манастира, разположени по протежението на планината Витоша и съседните й планини. Комплексът възниква спонтанно и се формира в продължение на векове. Главен манастир първоначално бил Бистришкият, от който днес е останала църквата „Свети Георги” в с. Бистрица. Най-значителните манастирски обители са разположени в околните на София планини, като част от тях са запазени и до днес. Това са Драгалевският манастир „Св. Богородица”, Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил”, Черепишкият „Успение Богородично”,  Етрополският „Света Троица”, Осеновлашкият „Седемте престола” и др. Недалеч се намират и манастирите в Пернишко – Калкаският манастир „Св. Петка”, Радомирско-Радибошкият манастир „Св. Троица”, Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”, Пещерският манастир „Св. Никола”, Брезнишко-Билинският манастир „Св. Архангел Михаил”, Ребревският манастир „Св. Никола” и Гигинският манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян”, Трънско-Неделнишкият манастир, Глоговишкият и Мисловшкият манастир, Годечко-Чепърлинският, Разбоишкият, Шумският, Маловският, Понорският и Василовският манастир. Около манастирите от Мала Света гора, които през вековете са средища на народния дух и култура, постепенно се създават селища, които днес са част от София.   Край кв. Драгалевци в София, на около 1,5 км в югозападна посока се намира Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка”. Той е създаден от цар Иван Александър (управлявал 1331 – 1371 г.) около 1341 г. и оцелява след завладяването от османците през 1382 г. Манастирският комплекс се състои от църква, жилищни сгради и стопански постройки. През XVII в. тук е имало и килийно училище. Светата обител е давала убежище на революционера Васил Левски (1837 – 1873 г). Манастирът е обявен за паметник на културата.      

Транспортна достъпност: До Драгалевския манастир има асфалтиран път, който се отделя от шосето кв. Драгалевци- х. „Алеко”.

В допълнение може да се посетят Боянската църква и  Базилика „Св. София”.

Боянската църква                                                                                                           

Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“, известна със средновековните си стенописи, е включена през 1979 г. в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.  В боянския храм се различават няколко строителни етапа. През Х – ХІ в. е изградена малка кръстокуполна църква, обновена в ХІІ в. През ХІІІ в. към западната фасада на старата църква е пристроен притвор, а над него – малък параклис. В средата на ХІХ в. е достроено двуетажно преддверие „Св. Никола и св. Пантелеймон“. Църквата е действащ храм до 1954 г. Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дарителите и родствената връзка на местния феодал ктитор с българския цар и сръбския крал. Стенописите от ХІІІ в. в кораба (наоса) следват схемата на този тип църква: Христос Вседържител е изписан в купола, под него са ангели и евангелистите; в олтарната ниша са представени „Богородица на трон“, „Поклонение на жертвата“, „Благовещение“; по стените и арките са сцени от живота на Христос. В притвора (вероятно гробен параклис) са изписани 18 житийни сцени, посветени на патрона св. Никола. Тук са представени и портретите на дарителите – севастократор Калоян и жена му Десислава, на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец Иван Рилски. Стенописите в параклиса „Св. Пантелеймон“ на втория етаж са от същото време, но се различават по стил. Запазени са части от: „Благовещение“, „Причастие на апостолите“, „Разпятие“, „Възкресение“, житийни сцени на св. Пантелеймон.  Боянската църква е уникална с многообразието, колоритното решение и дълбоката психологическа трактовка на образите. Стилът на стенописите от 1259 г. е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор следва класическата иконография. Живописта му е ярка и наситена, образите – жизнени, богати на духовни нюанси, подчертана е портретната характеристика на светските лица. Този новаторски подход класира храма „Св. Никола и св. Пантелеймон“ в листата на световното културно-историческо наследство. От 2003 г. Боянската църква е филиал на Националния исторически музей.

Достъпност за посещение: Да, безплатно, целогодишно, наличие на екскурзовод,

Транспортна достъпност: Обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: Да

Базилика „Св. София”

Днешната Базилика „Св. София” е разположена в центъра на главния некропол на античния град Сердика. Тази част е най-гъсто наситена с гробнични съоръжения от периода II в. пр. Хр – IV в. сл. Хр. Разкрити са гробници от всички видове – от цистови, изградени от грубо обработени каменни плочи, през индивидуални тухлени, покрити с каменни плочи и семейни засводени до куполни.

На това място през първа четвърт на IV в. е построена първата християнска църква в зоната на античния град Сердика. Това е била много скромна, с площ около 25 м2 сграда, за която се предполага, че е била мартирион (място, където са погребани останките на мъченик за Христовата вяра).  В продължение на около 250 г. след построяването на първата църква това място живее много активно в култово отношение – пристроява се разширение на запад, в последствие те биват вградени в трета църква, вече трикорабна базилика, а още по късно се изгражда четвърта църква, също трикорабна базилика. Всяка следваща църква е по-голяма от предишната. Така се стига до края на VІ в., когато е изградена днешната Базилика „Св. София“, посветена на Светата Премъдрост Божия. Тя представлява трикорабна кръстокуполна базилика, с уникална семантика, обемно пространствено третиране и внушителен за времето си мащаб.

Достъпност за посещение: Да, безплатно, целогодишно

Транспортна достъпност: Обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: Да

Етрополският манастир „Света Троица”

„Света Троица” се намира на около 6 км източно от град Етрополе. Счита се, че е основан през XII в. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата е строена през 1859 г. Комплексът включва и два параклиса – „Св. Йоан Кръстител” и „Св. св. Козма и Дамян”. През XVI – XVII в. манастирът е бил най-голямото духовно средище в Северна България. Манастирът е обявен за паметник на културата.        

Транспортна достъпност: До Етрополския манастир най-лесно се стига по разклона за гр. Етрополе на магистрала „Хемус”. Малко след града е отбивката за манастира – 2,5 км по асфалтов път.                                                                                                              

В Етрополския манастир свещеникът предлага беседа на български език.

Черепишкият манастир „Успение Богородично”

Черепишкият манастир „Успение Богородично” е разположен в Искърското дефиле на Стара планина, на 2 км югозападно от с. Лютиброд и на 29 км югоизточно от град Враца. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (управлявал 1371-1393 г.). Жилищните сгради, които посетителите на манастира могат да видят днес, са построени през 1836 г. През 1784 г. в скалите над манастира била изградена костница на два етажа, чиито параклис е посветен на „Св. Йоан Кръстител”. В средата на ХІХ в. някои от сградите на манастира са унищожени при срутване или пожар, но през следващите години отново са изградени.           

Транспортна достъпност: До Черепишкия манастир се стига лесно с кола от София, следвайки пътя за гр. Мездра през Искърското дефиле. На около 15 км преди Мездра има малка отбивка, която след 100 м води до портите на манастира.

В Черепишкия манастир се изнасят беседи от свещениците на български език

Осеновлашкият манастир „Св. Богородица”

Осеновлашкият манастир „Св. Богородица” е по-известен с името „Седемте престола”. Разположен е в подножието на Стара планина, на 15 км от гара Елисейна. В близост до него в миналото се е намирала крепостта Латинско кале. Според легендата е основан през XI в. Разрушаван и възстановяван е неколкократно. Църквата в днешния си вид е съградена и възстановена през 1815 г. Името й идва от седемте престола (параклиса), които са обособени със стени в купола, между раменете на основния кръст.

Транспортна достъпност: До „Седемте престола” се стига лесно с кола от София, следвайки пътя за гр. Мездра през Искърското дефиле. При с. Елисейна трябва да се завие през жп прелез и да се поеме по 12 км асфалтов път за с. Осеновлаг, който води и до портите на манастира.

В Осеновлашкия манастир домакинката на манастира предлага беседа на български език.

В допълнение може да се посети комплекса Цари Мали град.

Цари Мали град

Реставрираната крепост Цари Мали град се намира край самоковското село Белчин.  Комплексът Цари Мали Град включва няколко обекта – средновековната църква „Света Петка“, етнографския комплекс в село Белчин и 300 метра по-нагоре късноантичната крепост Цари Мали Град. Археологическите проучвания на хълма "Св.Спас" показват, че изграждането на крепостта е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.). Мястото на крепостта е избрано преднамерено и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. Възникналото селище е съобразено с минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и стратегическото кръстовище на два антични пътя. Крепостта се намира в близост до древния военен, търговски и съобщителен път от Рим през Аквилея, Рагуза, Скупи, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път към Македония. При разкопки са открити са 1078 бр. находки / монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и др./, както и множество архитектурни останки и стратиграфски ситуации, позволяващи да се направят съответни изводи и заключения. Установени са 5 фази на обитаване на хълма, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността–Сердика, Пауталия и Германея. За силно религиозна ангажираност на хълма "Св. Спас" през този период говори разкритият християнски култов комплекс. Той е разположен непосредствено северно от портата на крепостта. На това място почти до ден днешен белчинци празнуват Спасовден, т.е. празникът Възнесение Христово. До 60-те г. на ХХ в. тук е имало оброчен кръст, поставен под вековен дъб.

До комплекса има осигурен транспортен достъп. Комплексът е с работно време без почивен ден. Има на панорамното влакче, което работи от сряда до неделя, като в интервала между 12:00-13:00 ч. спира за ежедневна профилактика.  При лоша метеорологична обстановка, в т.ч. обилен снеговалеж, силен вятър и температури под -7º С, релсовото съоръжение не работи с клиенти. Осигурен е платен достъп до комплекса, както и достъп на хора с увреждания. Предоставят се екскурзоводски услуги на български и английски език, както и  аудиогид.