Български
English
Местоположение и обща информация
Село Вонеща вода носи наименованието си от миризливата минерална вода извираща там. Разположено е по северните склонове на Средна Стара планина на 500 m.н.м.в. Разположено е на около 28 км южно от Велико Търново на пътя за Нова и Стара Загора и на 20 км източно от град Трявна по северните склонове на Средна Стара планина, непосредствено в началото на прохода Хаинбоаз.
Разстояние до:
Летище София – 249 км
Летище Варна – 240 км
Летище Бургас – 194 км
Минерални води
Студеният минерален извор при Вонеща вода извира от палеогенски пясъчници. Каптиран е през 1973 г., а се водата се използва след загряване. Прокараните сондажи, единият от които с дълбочина 450 m не разкриват топли води.
Естествени лечебни фактори:
Климат – умереноконтинентален със сравнително мека зима, топло но не горещо лято, есен – продължителна, по-суха и по-топла от пролетта.
Температури: м.януари-среднодневни минимум -1,5⁰С и максимум + 3⁰С;
м.юли-среднодневни минимум +15⁰С и максимум +26⁰С.
Средни валежи през м.януари 48 mm и през м. юли - 38 mm.
Най-изразени валежи през м. май 69 mm.
Минерална вода - студена (13⁰С), рН 6,7 с обща минерализация 1,28 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, сулфатни, калциеви,натриеви и хлорни йони, и газ-сероводород.
В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на:
- опорно-двигателния апарат:
- ревматологични :дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити, спордилартрити и др.
- ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
- периферната нервна система – неврити, радикулити, плексити;
- функционални нарушения на нервната система;
- метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
- кожни заболявания – хронични неспецифични дерматити
- белодробна система.
Водата е показана и за профилактика и питейно балнеолечение при хронични стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и метаболитни заболявания в компенсирано функционално състояние
Места за настаняване и сертифицирани балнеолечебни (медикъл спа), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове
https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/mn.xsp
https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/spa.xsp
Съпътстващи туристически атракции
Aрхитектурно-етнографския комплекс “Осенарска река”
Aрхитектурно-етнографския комплекс “Осенарска река” е разположен в долината на р. Осенарска в близост до махала Гърците до с. Вонеща вода. Отстои от гр. Велико Търново на 40 км в южна посока.
В комплекса могат да бъдат видяни типичната за тази част от Балкана жилищна постройка, действаща тепавица и воденица. Архитектурния комплекс хармонира по великолепен начин с уникалната природа в тази част на Стара планина.
Къща – музей „Филип Тотю“
Родната къща на Тодор Тодоров Станчев се намира в махала Гърците, в близост до с. Вонеща вода. Отстои от гр. Велико Търново на 40 км в южна посока.
Легендарният български воевода е роден на 10 април 1830 г. Сформира малка чета през 1854 г. с която извършва наказателни операции срещу османските власти. През 1866 – 1867 г. оглавявани от него чети преминават р. Дунав и водят тежки сражения с турски военни части. Участва с голям отряд от български доброволци в Сръбско-турската война от 1876 г. По време на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. оказва помощ на руското военно командване и взема участие в боевете при гр. Свищов. Умира на 22 март 1907 г.
Царевец
Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е един от най-посещаваните туристически обекти България. Разположен е на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново.
Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева.
През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м.
През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България.
На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство.
Под нея се намира царският дворец. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.
Трапезица
Хълмът Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Този хълм също представлява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката.
При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.
Храмове „Св. 40 мъченици", „Св. Димитър", „Св. Петър и Павел"
Една от най-емблематичните средновековни църкви във Велико Търново е храм „Свети четиридесет мъченици”. Намира се в подножието на крепостта Царевец. Храмът е паметник на културата от 1964 г. и е тясно свързан с историята на България. Построен е и стенописан в чест на победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 22 март 1230 г.
Предполага се, че в края на ХІІ в. Асеневци (българска царска династия, упрвлявала в периода 1187 г. – 1280 г.) са изградили манастир около църквата. В източниците от ХІІ–ХІV в. той е наричан „Великата лавра”, „Царски манастир” и е бил един от най-важните средновековни манастири около Търново.
В църквата са погребани българските царе Калоян (управлявал 1197 г. – 1207 г.) и Иван Асен II (1218 г. – 1241 г.), Свети Сава Сръбски (1175 г. – 1235 г.) и цариците Анна Мария (1204 г. – 1237 г.) и Ирина Комнина.
В православния храм се пазят и едни от най-значимите старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум (управлявал 803 – 814 г.), които разказват за великите дела на българските царе.
Църквата "Св. Димитър Солунски" е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г.
Църква "Св. Равноапостоли Петър и Павел" се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221–1237 г.), съпруга на цар Ивана Асен II.
Възможности за съчетание с културно-историческите дестинации
Възможности за съчетание с винено-кулинарните дестинации
