Резиденция “Евксиноград” се намира на 8 км северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена блзиост до курорта „Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.
В района на резиденцията са останките на късноантичната крепост “Кастрици” в североизточната част на парка. Името на крепостта е отбелязано на многобройни морски карти от ХІV до ХVІІІ век по различни начини –Кастрица, Катрици, Кетрици, Кастризи, Кастро, Кастри, Кастра, Катриа. Несъмнено то произлиза от гръцкото кастро (крепост).
Дворецът сега е правителствена резиденция, построен върху земя на съществувалия през 11 в. манастир „Св. Димитър" - подарен на княз Батенберг от варненската община. Той е бил построен за лятна резиденция на княза през 1881-1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемният град) — от гръцкото име на Черно море, Εύξεινος Πόντος (Euxénos póntos).
Местоположението се определя много добре според описанията на два анонимни италиански портулана от XV и XVI век, съставени по данни от XIV век. От двете описания е видно, че Кастрици е поставена непосредствено северно от Варна, преди следващото пристанище - Карвуна. Има и още едно сведение, определящо мястото на крепостта - хрониката на Калимах, описваща похода на Владислав III Ягело до Варна през 1444г. Находките са разнообразни: фрагменти от кухненска и трапезна керамика, медни съдове, гърнета, кани, накити, метални сечива, матрица за изковаване на обкови на Евангелия. В разкрития некропол около църквата е открит скелет на жена с протеза на горната челюст. Разнообразни са монетните съкровища - български, византийски, татарски, влашки, молдавски, турски, венециански. Кастрици е единственият средновековен български град, черноморска крепост, в който е запазено пристанището и на територията му не е започвано строителство. Не е имало и иманяри, поради строгия пропускателен режим в района от 1890 г. насам.
Транспортна достъпност: Обектът може да бъде посетен с лични превозни средства до паркинг на входа на стопанство "Евксиноград", а с градски транспорт-автобуси №409,109,8,9,209,31а - спирка "Евксиноград".