Долмени и тракийски светилища

Долмените са най-старият тип градени тракийски гробници. Принадлежат към групата на така наречените "мегалитни" паметници. Изградени са от внушителни по размер каменни плочи чието тегло понякога надхвърля един тон. Тракийският долмен в град Хасково датира от XII – VII век пр. Хр.

На територията на Сакар планина са описани повече от 600 долмена. Най-голяма е концентрацията им в землищата на селата Хлябово, Сакарци, Българска поляна и Главан. Голяма част от тези мегалитни съоръжения са описани от проведените научните експедиции през 1973 г., 1974 г., 1975 г. и 1976 г., когато са заложени множество сондажи и са осъществени разкопки при които е открито голямо количество находки.

Включването на Източните Родопи към зоната на разпространение на долмените се дължи главно на отдавна известните паметници, разположени на десния бряг на р. Марица в най-североизточния родопски рид – Хухла. Това са малко на брой слабо съхранени долмени около селата Бисер, Брягово, Динево, Любеново, Остър камък и Иваново, които не се различават в конструктивно отношение от тези в Сакар.

Долмените на територията на Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли/къщи“ или „змейови капаци“.