Решение № 429 от 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията, директно засегнати от извънредното положение

Р Е Ш Е Н И Е  № 429 

от     26 юни    2020 година 

за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията, директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ 

Р Е Ш И:

Чл. 1. (1) За изплащане нa компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието и съгласно условията и реда, определени в настоящото решение на Министерския съвет, могат да кандидатстват работодатели от секторите съгласно приложението, които са декларирали намаляване на приходите от продажби, както следва:

1. за лицата, учредени преди 1 юни 2019 г. - с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
2. за лицата, учредени след 1 юни 2019 г. до 1 март 2020 г. - с не
   по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

(2) За изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите могат да кандидатстват и създадени от общините определени организационно обособени структури – звена, общински дейности или специализирани звена (общински предприятия, създадени по реда на чл. 52 от ЗОС), които извършват дейности в секторите съгласно приложението, финансирани като местна дейност, и когато са декларирали намаляване на приходите от съответната дейност, както следва:

1. за общински дейности, разкрити преди 1 юни 2019 г. - с не
   по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
2. за общински дейности, разкрити след 1 юни 2019 г. до 1 март
   2020 г. - с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

(3) За изплащане на компенсации могат да кандидатстват и следните категории самоосигуряващи се лица – лица, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, както и лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци в секторите съгласно приложението, и които са декларирали намаляване на приходите от продажби, както следва: 

1. за лицата, вписани преди 1 юни 2019 г. - с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
2. за лицата, вписани след 1 юни 2019 г. до 1 март 2020 г. - с не
   по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

(4) Компенсациите по ал. 1, 2 и 3 се изплащат за цял календарен месец считано от 1 юли 2020 г., но за не повече от шест месеца.

(5) Компенсациите по ал. 1 и 2 са в размер 290 лв. за всеки работник и служител, както и за лицата по ал. 3.

(6) Компенсации не се изплащат:

1. за работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
2. за работници и служители, които ползват неплатен отпуск, отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до
   2-годишна възраст;
3. за работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други публични средства и общият размер на помощта надвишава 80 на сто от месечната брутна заплата (включително социалноосигурителните вноски за сметка на работодателя);
4. за работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет по стандарти, приети в изпълнение на чл. 71 от Закона за публичните финанси;
5. при напускане на работа от страна на работника компенсацията не се изплаща за месеца, през който е напуснал;
6. за самоосигуряващи се лица, които са стартирали дейност след
   1 март 2020 г.

(7) Работодателят изплаща на съответните работници и служители нетна сума в размер 189 лв. и внася дължимите данъчни и осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и на осигурителя за съответния месец.

Чл. 2. (1) За изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 5 могат да кандидатстват работодатели, които:

1. са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
2. заявяват изплащане на компенсации за работници и служители в предприятия, осъществяващи дейност в секторите, съгласно приложението;
3. нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината към 31 декември 2019 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
4. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
5. запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за целия период на изплащане на компенсациите, както и за допълнителен период, равен на половината период, за който са изплатени компенсациите;
6. не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
7. нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63,
   ал. 1 или 2, чл. 118, 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и 301-305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период 6 месеца преди подаване на заявлението.

(2) За изплащане на компенсации в размер, установен по чл. 1,
ал. 5, могат да кандидатстват самоосигуряващи се лица, които са местни физически лица, отговарят на критериите по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 7 и запазват дейността си за целия период на изплащане на компенсацията, както и за допълнителен период, равен на половината период на изплащане на компенсацията.

Чл. 3. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава заповед за провеждане на процедура за кандидатстване на работодатели и самоосигуряващи се лица за изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 5.

(2) Информация за реда и условията за кандидатстване се публикува на интернет сайта на Агенцията по заетостта и на информационните табла в дирекции „Бюро по труда“.

Чл. 4. (1) Работодателите по чл. 1, ал. 1 и 2 и самоосигуряващите се лица подават в дирекция "Бюро по труда", обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец. В случаите, когато има повече обекти, работодателят подава заявление само в една дирекция „Бюро по труда“. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор в период, посочен в заповедта за откриване на процедурата по чл. 3, ал. 1.

(2) Към заявлението работодателите по чл. 1, ал. 1 и 2 прилагат:

1. декларация от работодателя и документи, удостоверяващи за работодатели по чл. 1, ал. 1 – намаляване на приходите от продажби, а за работодатели по чл. 1, ал. 2 – намаляване на приходите от съответната дейност;
2. декларация за обстоятелствата по чл. 1, ал. 6, т. 2 и по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6;
3. списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на решението, съдържащ данни за лицата - трите имена, ЕГН, личен номер на чужденец, период, за който да се изплащат компенсации;
4. декларация, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната.

(3) Самоосигуряващите се лица кандидатстват с попълнено заявление и декларират, че ще запазят дейността си за целия период на изплащане на компенсацията, както и за допълнителен период, равен на половината период на получаване на компенсация, като прилагат и:

1. декларация и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби;
2. декларация, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната;
3. декларация по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 7.

Чл. 5. (1) Комисия, определена със заповед на директора на Агенцията по заетостта, разглежда документите по чл. 4 и извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации в срок, определен в заповедта за провеждане на процедурата, но не по-дълъг от
15 работни дни от подаване на заявлението.

(2) Проверката на обстоятелствата по чл. 1, ал. 6, т. 6 и чл. 2, ал. 1,
т. 1-4 и 7 се извършва по служебен ред. Проверката по чл. 1, ал. 6, т. 6 и чл. 2, ал. 1, т. 3 се извършва въз основа на информация, предоставена от Националната агенция за приходите и общинските администрации, а по чл. 2, ал. 1, т. 7 - въз основа на информация, предоставена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

(3) Комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя или самоосигуряващото се лице с критериите за изплащане на компенсации.

(4) В срок 3 работни дни след изготвянето на протокола по ал. 3 Агенцията по заетостта публикува на интернет сайта си списък на работодателите и самоосигуряващите се лица, които отговарят и не отговарят на критериите за изплащане на компенсации, като се посочват причините за отпадане.

Чл. 6. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта утвърждава образеца на заявление, указания и други документи за изплащане на компенсациите по чл. 1, ал. 5.

Чл. 7. (1) Агенцията по заетостта ежемесечно изплаща на одобрените работодатели и самоосигуряващи се лица по чл. 5, ал. 4 компенсациите по чл. 1, ал. 5 въз основа на представен от работодателя списък на работниците и служителите за съответния месец и декларация от самоосигуряващато се лице за продължване на дейността.

(2) В срок до 20 работни дни от получаване на компенсациите работодателят отчита изплатените средства в размер 189 лв. чрез представяне в дирекция „Бюро по труда” на списък по образец с подписи на лицата, получили сумата, и на декларация за внесени данъчни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигуреното лице.

(3) Изплащането на компенсации за всеки следващ месец е допустимо само след одобрение на отчетните документи по ал. 2 от страна на Агенцията по заетостта и служебна проверка за изплатените осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице.

Чл. 8. (1) Работодател, получил компенсации по реда на това решение, който не изпълни задължението си по чл. 1, ал. 7 и чл. 2, ал. 1,
т. 5 и 6, или самоосигуряващото се лице, което декларира неверни данни в заявлението и не запази дейността си за целия период на изплащане на компенсациите, както и за допълнителен период, равен на половината период на получените компенсации, възстановяват изплатените компенсации в пълен размер, включително лихва за неправомерност върху помощта, изчислена с натрупване за периода от датата, на която помощта е предоставена, до датата на пълното й възстановяване.

(2) Работодател, получил компенсации по реда на това решение, за когото се установи, че декларира неверни данни съгласно чл. 1, ал. 1 и 2, както и самоосигуряващо се лице, което декларира неверни данни по чл. 1, ал. 3, възстановява изплатените компенсации в пълен размер, включително лихва за неправомерност върху помощта, изчислена с натрупване за периода от датата, на която помощта е предоставена, до датата на пълното ѝ възстановяване.

(3) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Националната агенция за приходите уведомяват Агенцията по заетостта за установените в рамките на контролната дейност обстоятелства по ал. 1 и 2.

Чл. 9. (1) Агенцията по заетостта създава и поддържа база данни за работодателите и самоосигуряващите се лица, на които са изплатени компенсации по това решение.

(2) Базата данни съдържа информация за размера на изплатените компенсации и броя на работниците и служителите на съответния работодател, както и относимата информация за самоосигуряващото се лице.

Допълнителна разпоредба

• 1. По смисъла на това решение „компенсация“ е сума в размер 290 лв., включваща 189 лв. средства за работника/служителя и дължимите данъчни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигуреното лице.

Заключителни разпоредби

• 2. Настоящото решение се приема на основание § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г. и бр. 23, 28, 34 и 44 от 2020 г.).
• 3. Изпълнението на решението се възлага на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
• 4. (1) Контролът по прилагането на решението се възлага на Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

(2) Агенцията по заетостта предоставя по служебен път информация на Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, необходима за осъществяване на контрола.

• 5. Компенсации по чл. 1 се изплащат след получаването на положително решение от Европейската комисия (след нотификация по чл. 108, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз) за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква „б” от Договора за функционирането на Европейския съюз.
• 6. Администратор на помощта по смисъла на чл. 9 от Закона за държавните помощи е Агенцията по заетостта.
• 7. Компенсациите ще се предоставят съгласно изискванията на раздел 3.10 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19.
• 8. Правилата, условията, редът за контрол и проверка по отношение на предоставянето на държавна помощ при условията на раздел 3.10 от Временната рамка ще бъдат подробно разписани в Указанията за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации по реда на настоящото решение.