Ангелкова: Министерството на туризма ще бъде one-stop-shop за големи инвеститори

Очаква ни труден летен сезон, с който ще се справим само ако обединим усилия, заяви министърът на туризма

Предстоящият летен сезон е на прага ни. Все повече се засилват очакванията на туристическия бранш за отлив на руски и украински туристи. Върху какви политики работи Министерството на туризма за компенсиране на спада, как ще привличаме инвеститори в сектора, каква е визията за ски туризма, какви законови промени да очакваме... По тези и други въпроси разговаряме с министъра на туризма Николина Ангелкова.

- Министър Ангелкова, как възприемате призива на премиера Бойко Борисов да почиваме в България, за да стимулираме икономиката и в частност туристическия сектор?
 
Бих искала да благодаря на премиера за този призив, защото е много важно ние, българите, да почиваме в България. Браншът получи подкрепа в един много важен момент. Мисля, че сега е важно да се положат усилия, за да могат условията, които предлагаме за всички почиващи, да отговарят както на нашите очаквания за добър туристически продукт, така и на цената, която плащаме. В този смисъл имаме изключително много работа. Не искам да слагам под един знаменател целия туристически бранш. Напротив - има представители на бизнеса, които предлагат много добро качество на достъпна цена, но има и места, на които е нужно да се работи още доста. За да можем всички ние да се върнем, образно казано, на нашето Черноморие, е необходимо да получим насреща това, което очакваме.
 
Аз лично ще почивам на българското Черноморие, не съм решила все още къде, но ако имам възможност за ваканция, ще отида там.
 
- Именно качеството на туристическата услуга е най-сериозният проблем, открояван от всички – и от бранша, и от туристите?
 
Промените, които готвим в Закона за туризма, са свързани именно с това да се подобри контролът върху предлаганите туристически услуги. В момента той се осъществява от Комисията за защита на потребителите, но е необходимо да има по-засилен контрол от самото Министерство на туризма. В момента работим и по наредбата за категоризация на местата за настаняване и хранене.

Паралелно се подготвят и всички други забавени наредби, като идеята е в периода май-юни те да са приети и да бъдат факт. С тях ще се регулират туристическите дейности, защото в момента това отсъства и носи негативи за туристическата услуга.

По същия начин е и при категоризирането –  един от проблемите за бизнеса е, че всеки контролен орган проверява по различно време обектите и това създава много трудности за сектора, особено в пика на сезона. Затова ще въведем задължението всички контролни органи да се координират и проверките да се правят по едно и също време, така че да не се пречи на туристите, в същото време да сме сигурни, че качеството на предлаганата услуга отговаря на изискванията.

В тази връзка готвим и доброволен етикет за качество – както има син флаг за плажовете, например. Това ще бъде допълнителен стимул за сектора да повишава качеството на местата за хранене и настаняване извън нормативните изисквания, и така обектът да стане още по-търсен и предпочитан заради положените усилия да се подобри продуктът, който се предлага.
 
- Какви позитиви очаквате от регулирането на правния статут на курортите?
 
Регулирането на правния статут на курортите най-общо ще позволи оптимизация на управлението им. Ще се знае как се ръководят курортите, кой за какво отговаря, как се формират приоритетите за развитие на курорта – от това коя част от инфраструктурата има нужда от подобрение, до това къде се слагат указателните табели и какво представя цялостния имидж на курорта.

Има обаче и друг въпрос, който изисква обществена дискусия – безразборното строителство, което имаме в курортите - тези своеобразни „паметници на бетона”, които стоят незавършени, и от една страна застрашават живота на хората, а от друга - нарушават общата визия на курорта.

Ще инициираме дискусия за въвеждането на разумен срок, в който ако един строеж в националните курорти не бъде довършен, собственикът да е задължен да го разруши, защото става опасен. За съжаление през последните години има стотици такива примери и те пречат както на бизнеса, така и на почиващите. В министерството сме твърдо решени да работим за създаването на една визия на националните курорти, която да предлага високо качество, и смятам, че така всеки един от нас ще спечели – и бизнесът и туристите.
 
- Какъв ще бъде отливът на руски и украински туристи по последни данни на министерството?
 
Очакваният отлив на руски и украински туристи е тема, която е на дневен ред повече от година, и е процес, който не е иницииран от България. Международната ситуация носи негативи не само за нашата страна, но и за всички държави, които традиционно посрещат руски и украински туристи.
 
Разполагаме с данни за отлив в рамките на около 30%, но това са временни данни и те показват нещо, което ние знаем - че сезонът няма да е лек. Русия и Украйна са наши целеви пазари, но такива са и компенсиращите пазари като Германия, откъдето се чака ръст от 5%, например. Ръст се очаква и от Литва, Латвия и Молдова  - с около 40%, Беларус– около 5%, Полша и Чехия – 5-8%, туристите от Румъния и Великобритания ще запазят миналогодишните си нива, от Франция ще са повече с 5%, от Израел чакаме ръст от около 10%. Турция, Гърция отбелязва ръст от около 10%, Сърбия и Македония също показват ръст с около 2 до 3 %, а съседните страни са нашите най-основни пазари. Надявам се, че тези прогнозни данни ще се реализират и до голяма степен ще компенсираме очаквания спад.
 
- Хотелиерите очакват помощ от страна на държавата, за да се справят с прогнозирания спад...
 
Данните за очаквания спад на руските и украинските туристи са разнопосочни – бизнесът говори за спад от 30 до 80%. Както ви казах, нашите прогнози са по-умерени, но не това е най-важното. Очаква ни труден летен сезон, с който ще се справим, само ако обединим усилия.

Вместо това някои представители на бранша преекспонират ситуацията, от което губят всички. Ние като държава сме предприели редица стъпки – облекчихме процедурите за издаване на визи за руски и украински туристи. Страната ни участва на всички големи туристически изложения. В постоянен диалог сме с Европейската комисия и работим за създаването на чартърна програма от следващата година, която да действа в крилата на сезоните.

Полагаме усилия и да подпомогнем бранша в диалога му с банките и с други кредитни институции, но, както казах, ние можем само да помагаме и да създаваме по-добри условия, но не можем да изземем функциите на бизнеса. Както казах, работим и за облекчаване на административната тежест.

Ако трябва да обобщя – правим всичко по силите си, за да отговорим на нуждите на бранша, но често чуваме противоречиви и взаимноизключващи се мнения от тяхна страна. Което ме води към другия основен проблем пред сектора – браншът трябва да се консолидира и обедини, защото в момента има прекалено много организации, част от които на практика представляват само себе си. В тази ситуация не можем да си партнираме ефективно, което не е в ничий интерес.  
 
- Какви мерки за облекчаване на инвестициите в туризма предвиждате?
 
Обмисляме Министерството на туризма да се превърне в one-stop-shop или „всичко от една ръка” за големите инвеститори в туризма. Така всички, които искат да инвестират пряко в българския туризъм, подчертавам - този принцип ще се отнася само за преки инвестиции в сектора, да могат да го направят бързо и безпроблемно.

Идеята е Министерството на туризма да подпомага движението на административните процедури, да координира и да съдейства, така че инвестиционният проект да се случва в ускорени срокове. Ако ние станем one-stop-shop, всеки голям инвеститор, който има намерение реално да инвестира в българската икономика, ще знае, че като дойде при нас, ще му се окаже пълно съдействие - от А до Я. По този начин значително ще облекчим чисто административно всяка една голяма инвестиция в областта на туризма. Готвим и промени в Закона за туризма в тази посока.
 
Виждаме, че има необходимост от такава стъпка, проучили сме опита на други държави - наши конкуренти. Това се прави в Испания, Хърватия, Черна гора, Турция и е добра практика, която ние ще въведем, отчитайки нашата действителност, разбира се. Но това е стъпка, която има смисъл и се приема много добре сред големите чуждестранни инвеститори.
 
- Какъв е имиджът на България в момента като туристическа дестинация?
 
България има сравнително добър имидж като туристическа дестинация, но ние на национално ниво често преекспонираме негативното. Изваждаме на преден план отрицанието – ето летният сезон ще бъде труден не само у нас, а навсякъде, но другите държави не реагират като нас. Напротив. Мисля, че трябва да се поучим от тях и да се опитаме да изкараме на преден план положителното.

Дори на последното изложение в Москва всички туроператори заявиха своето положително отношение към България като туристическа дестинация и заявиха, че руските туристи искат да почиват в България. Цялата негативна реклама си я правим ние.

Малко говорим за добрите примери и за туристически обекти, които са успех за туристическата ни индустрия – крепостта Цари мали град, край Белчин, вила Армира при Ивайловград, крепостта Цепина при село Дорково, например. Това са туристически атракции, които създават работни места, генерират приходи в местната икономика. Обектите са социализирани с европейски средства и привличат в пъти повече туристи, отколкото са жителите на съответните населени места. Всичко това показва нагледно, че туризмът е индустрия и благодарение на него може да се промени обликът на цели региони.