Христо Проданов: Завещавам подредено Министерство на туризма

„Заварих унищожаване на документи за концесиите на плажовете. Сигнализирал съм съответно компетентните органи. За съжаление, седем месеца след това отговор няма“, заяви в интервю пред TravelNews министърът на туризма в оставка Христо Проданов.

- Министър Проданов, как оценявате своя мандат?

- Да се самооценяваш винаги е субективно и не искам да си давам сам оценки, нека другите да го направят. Смятам обаче, че постигнахме няколко успеха, които ще бъдат видими и през следващите години. Настоящата ситуация ни дава възможност за рестарт на туризма по един по-устойчив и дигитализиран начин. Затова и усилията на Министерство на туризма са насочени към максимално използване на всички възможности, в рамките на различните програми и инициативи на европейско ниво за превръщането на България в конкурентоспособна и предпочитана дестинация. През последните две години ковид пандемията оказа изключително негативно въздействие върху туризма и браншът беше изправен пред голямо изпитание. Често България звучи на туристите като място близо до войната в Украйна и заради това положихме усилия да обясним в чужбина колко спокойна и сигурна дестинация е страната ни. В центъра поставихме българския турист, който спаси сезоните през последните две трудни години.

- Какви проверки извършихте и какво открихте в министерството? Защо не извършихте проверка на раздадените концесии за плажовете от бившия министър Николина Ангелкова?

- Напротив, извършихме проверки. Още с постъпването си, се натъкнах на практики на изнасяне на информация от министерството, унищожаване на материали и документи, в това число и от дирекция "Управление на морските плажове" (УМП). Сигнализирал съм съответно компетентните органи. За съжаление, седем месеца след това отговор няма. Друг пример - тръжните документации стояха на бюрото на директора на УМП, а сега са затворени в метална каса под 24 часово видеонаблюдение и се отварят пред комисия. А не посред нощ, както предполагам се е случвало преди. Възложените проверки на концесиите на плажове показаха, че за близо 90% от концесионните процедури има заведени дела, но съдът се е произнесъл за тях, че всичко е наред. Съвсем друг е въпросът колко са били прозрачни тези процедури и дали проверките са осъществени по правилата. За съжаление, това е недоказуемо. Това, което видях е, че процедурите са провеждани в „стил ГЕРБ“. Затова смятам, че показателно за смяна на политиката е, че от началото на мандата до този момент, правителството не е сключило нито един договор за концесия, а единствено за наеми. Ние сменихме кадрите, които се занимаваха с концесиите в министерството и реформирахме структурата, защото една и съща дирекция правеше процедурите и проверките. Разделихме дейността в две дирекции, за да има прозрачност. В министерството се работеше, като много проекти бяха забавени. Ние и до днес се опитваме да ги оправим. Например, един от наследените проблеми е от над 500 обекта, които чакаха за категоризация.  Целта ми е до края на тази календарна година, да не остане нито един хотел, който да чака категоризация. За мое съжаление формирането на екипи и назначаването на нови хора в държавната администрация е много тромав процес.

- Какво свършихте?

- Най-голямото предизвикателство за нас продължават да са глобалните кризи – военните действия в Украйна, негативните ефекти от пандемията, нарушените вериги на доставки и произхождащата от това инфлация. Министерство на туризма подпомогна Министерски съвет в целия период на кризата с войната в Украйна и настаняването на разселени лица от 24 февруари, като програмата продължава и към момента и ще продължи до 31 август. Към момента повече от 25 хил. души продължават да са настанени в нашите хотели. С цел разработване на секторни политики и мерки с оглед  преодоляване на ликвидната криза на туристическия бранш вследствие на COVID-19 и възстановяване на туристическия сектор се осигуриха финансови помощи – 60 млн. лв., разделени на две схеми за подпомагане на туристическия сектор по 30 млн. лв., както и 6 млн. лв. за туроператори и с цел преодоляване на последиците от ковид предоставяме държавна помощ. Възстанови се мярката 35 евро за седалка за стимулиране на входящия туризъм на стойност 25 млн. лв. за туроператори, които използват въздушни превозвачи, притежаващи лиценз за чартърни полети до Република България. Бих искал да изразя нашето съжаление, че не успяхме да предоставим оперативен капитал на някои немски туроператори. Схемата за държавна помощ е разработена и се изпълнява в съответствие с правилата на Европейския съюз за подпомагане на икономиката при настоящата пандемия от COVID-19. В резултат на мерките, през първото тримесечие на 2022 г. туризмът достигна до равнище от 82% спрямо периода преди пандемията. Отчитаме ръст на българските и чуждестранни туристи около 48 на сто, а ръстът само на чуждестранните туристи е около 2,9 пъти. По  данните от 27 юли, броят на вече пристигналите и  планираните да пристигнат  полети  през този летен сезон е над 7700 общо за летищата Варна и Бургас, което е сериозен ръст спрямо летен сезон 2021 г. Трябва да има силна реклама и у нас на българския туризъм, постигнахме увеличаване на парите за популяризиране на страната ни в чужбина в сравнение с предишни сезони. Едно от най-важните постижения на съвместната ни работа със законодателната власт е възможността ваучерите за храна да се използват и за туристически услуги. Идеята датира от 2017 г. и през годините бях народният представител, който предлагаше да влезе във всеки един бюджет. Радвам се, че парламентът я прие. Сега 1,2 млрд. лв. се отделят за ваучери и една четвърт от тях, ако бъдат използвани от хората за туристически услуги, то това ще бъде сериозна помощ за бранша, защото парите остават в България. За подобряване условията за сигурност и безопасност на туристите в България се изготви проект на Правилник за създаване, маркиране и поддръжка на пешеходни маршрути и маршрути за планинско колоездене в Република България. Организирахме кръгла маса за перспективите за винения туризъм с широко представителство на заинтересованите страни, в резултат на което е сформирана междуведомствена работна група за разработване на план за развитие на винения туризъм с цел повишаване на конкурентоспособността му в България. Беше изготвен и проект на стратегическа рамка, която да очертае дейността на къмпинг туризма. Подготви се и план за развитие на здравния туризъм за периода 2022-2025. За нас този вид туризъм е перспективен. Идеята е България да се наложи като разпознаваема и предпочитана целогодишна дестинация за здравен туризъм в ЕС, използваща оптимално значителна част от природните, материалните и човешките ресурси на страната. Организирахме, а също и се включихме в различни бизнес форуми и срещи на големи и значими за нас пазари – Полша, Германия, където да популяризираме българския туризъм. И резултатите от това вече са видими.  Преди няколко дни беше обявено, че медикъл и СПА центрове у нас вече посрещат първите за това лято туристи от Германия, чиито възстановителни и рехабилитационни процедури в България се заплащат от немските здравно-осигурителни каси. И трябва да продължим да работим в тази посока.

- За какво не Ви стигна време?

- Американският президент Джон Кенеди е казал, че "китайците използват два щриха, за да напишат думата „ криза “. Един ход на четката представлява опасност, другият – възможност“. Ковид пандемията и военните действия в близост до границите ни са опасностите не само върху туристическия бранш, но също така и възможност да променим начина на работа. Въпреки усилията ни досега, трябва да продължим да обясняваме и доказваме на нашите партньори, че България е сигурна дестинация. В същото време да подобряваме политиките за насърчаването на всички видове туризъм. Наред с традиционните подотрасли – морският и зимен туризъм, за нас е изключително важно и заложихме на това да бъде използван потенциалът и на културния туризъм, на винения и кулинарния туризъм, на здравния и СПА туризъм и много други.

- Грешка ли беше Министерството на туризма да се занимава с настаняването на бежанците?

- България беше единствената държава в Европейския съюз, която настани украински бежанци в хотели. Ако ме питате дали е било грешка да бъдем солидарни – не, не беше грешка. Дали можеше процесът да бъде по-добре организиран – вероятно да, но все пак бяхме изправени пред бежанска криза и размерът й не беше ясен. Министерският съвет реши средствата, отпуснати за програмите за настаняване на търсещите закрила от войната, да бъде администрирани от Министерството на туризма. И тук е мястото да благодаря на колегите в министерството, които толкова съвестно месеци наред помагаха да са реализират програмите. Благодарност изразявам и към хотелиерите, които настаниха хората, търсещи подслон в България. Понякога плащанията се забавят, заради грешки при попълването на данните, налагащи допълнителни проверки. Ние държим парите да са изхарчени по правилата и законосъобразно. Същевременно средствата по програмите, финансирани от инструменти на Европейския съюз, подпомогнаха хотелиерите в период на възстановяване след корона кризата. 160 млн. лева ще достигне помощта. За периода до края на април бяха изплатени 80 млн. лева, а само за май парите са още толкова и достигат близо 160 млн. лева, защото тогава имаше най-много подслонени украински граждани в местата за настаняване.

- Какво завещавате на следващия министър?

- В завещание му оставям подредено министерство, което работи в интерес на хората и за туристическия сектор. Има политики, които гражданите и бизнесът очакват да видят реални, без значение кой ще бъде министър. При стабилна политическа обстановка трябва да се продължат усилията в посока развиване и подобряване политиките в насърчаването на всички видове туризъм. Важно за развитието на туризма е разработване на модел на Гаранционен фонд за обезпечаване отговорността на туроператорите и на предложение за проект за изменение на нормативната уредба. Идеята е гаранционният фонд да бъде сигурен, устойчив и най-вече да защитава интересите на потребителите. Продължаване на усилията за обединение на бранша трябва да са сред основните приоритети. В момента има над 200 браншови организации и трудно могат да бъдат единни и да взимаме бързи и адекватни решения. Именно поради тази причина основна задача, която си бях поставил е обединението на бранша, за да може държавата, бизнесът и ползвателите на туристически услуги да гледаме в една посока.