Министърът на туризма Илин Димитров: 16 години BUBSPA работи активно и последователно за повишаване на качеството на продукта на балнео и СПА туризма у нас

– Г-н Димитров, Сапарева баня ще бъде домакин на Девети годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. През последната година имахте възможност в дълбочина да видите потенциала на балнео и СПА индустрията в срещите, в които участвахте в България и чужбина в качеството си на председател на Комисията по туризъм към НС, а след това и като министър на туризма. Какви са Вашите очаквания относно форума?

– Преди всичко бих искал да започна с благодарност към усилията на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA), който вече 16 години работи активно и последователно за повишаване на качеството на продукта на балнео и СПА туризма у нас и за утвърждаването на имиджа на България като целогодишна дестинация, която предлага продукти и услуги с изключително високо качество.

Тазгодишната тема на Деветия годишен конгрес на BUBSPA е „Зелената мисия на българския здравен туризъм“. В програмата са включени актуални теми, свързани с възможностите, които Националният план за възстановяване и устойчивост предлага за бързо адаптиране на сектор Туризъм към Европейския зелен пакт и преминаване към използване на възобновяеми източници на енергия.

Основен акцент ще се постави върху зелената мисия на българския здравен туризъм, за да насочим вниманието към ролята на българските климатолечебни и балнео-климатолечебни курорти за подобряване на здравния статус на населението, особено след двете години на пандемия.

Освен несъмнените природни ресурси, България разполага и с отлична материална база и подготвени медицински специалисти на световно ниво. През последните години страната ни все по-успешно развива здравния, балнео и СПА туризма, но не е тайна, че към момента е оползотворен едва под половината от реалния потенциал за развитие. Всъщност, това не е недостатък, напротив – това ни дава едно огромно неизследвано поле за действие и бъдещо развитие.

Радвам се, че конгресът ще се проведе в гр. Сапарева баня, който в последните години все по-успешно се развива като дестинация за балнео и СПА туризъм.

Въпреки, че най-горещите извори на Балканите – тези на Германея са били познати и използвани още от древните траки, населявали територията ни 2000 години пр.н.е., аз вярвам, че Сапарева баня има все още огромен неизползван потенциал. Изключителните природни и културни ресурси на региона, трудолюбивите му и сърцати хора, са предпоставка за още по-добро развитие.

Темата на конгреса е изключително важна, защото в контекста на събитията в световен и европейски мащаб (пандемията от COVID-19, войната в Украйна, климатичните промени и др., както и последствията от тях) здравният туризъм е сериозна и реална възможност да предложим целогодишен качествен продукт за устойчив туризъм. От съществено значение е, съвместно с нашите партньори – останалите ведомства, туристическият бранш в страната, неправителственият сектор на България и Европа, нашите медийни партньори, да обменим идеи и да обсъдим належащите стратегически важни стъпки за успешното развитие на здравния, в т. ч. балнео и СПА туризма и успешното му позициониране на световния туристически пазар.

– Светът все по-сериозно говори за термалното богатство и за здравния туризъм в България. Каква е следващата стъпка, за да може повече туристи от чужбина да научат за възможността да съчетаят почивка с лечението в България и да се възползват от висококачествените услуги на здравните специалисти у нас?

– Вярвам, че няма друг път за успешното развитие на туристическия продукт на България, освен опазването и използването на ресурсите по възможно най-добрия начин, непрекъснатото повишаване на качеството, внедряване на иновации и най-добрите световни практики в областта, придържане към политика на устойчиво развитие, стремеж към все по-добро представяне и все по-активни и целенасочени маркетингови дейности.

Налице са редица предизвикателства. Както вече споменах, голяма част от заинтересованите страни работят за развитие на здравния и конкретно на балнео- и СПА туризма, но анализите на продукта на здравния туризъм показват, че неговата форма медицински туризъм е „напълно подценена“, въпреки наличните предпоставки за развитието му.

България има много сериозен напредък в редица медицински специалности, има висококвалифицирани специалисти и високоспециализирана медицинска апаратура, бързи и леснодостъпни услуги на добри цени. От друга страна, все по-трудно се задържат висококвалифицираните ни медицински специалисти у нас. Но създаването и запазването на експертен капацитет в тази област е дълъг процес и е необходимо целенасочена последователност – промяна на учебни планове, създаване на нови специалности, съобразени със спецификата на балнео и СПА индустрията, увеличаване на местата за специалността „Туризъм“ в университетите, адекватно заплащане за заетите в туризма, за да не се допуска текучество на кадрите, но за това трябва да направим отново и нашия бранш привлекателен за работещите в него.

Оценявайки ролята на здравния туризъм, Министерство на туризма разработи план за действие за развитието му, изпълнението на който се надяваме да помогне в тази насока. Разбира се, текущо следва да адаптираме действията си и да отчитаме промените, настъпили вследствие на актуалните събития в световен и европейски мащаб. Работим активно и по отношение на рекламата на европейския и на световния пазар.

– Удовлетворени ли сте от постигнатите резултати на държавата и представителите на балнео и СПА индустрията, които с качествен продукт целогодишно привличат гости. Какво е необходимо още да се направи?

– Усилията от страна на държавата (институциите, отговорни за туристическата и здравната политика в България) и на нашите партньори от страна на бизнеса и НПО-сектора бележат видими успехи и са обнадеждаващи за все-по-доброто развитие на балнео, СПА и уелнес туризма у нас. Важна част от заложените задачи са изпълнени, което доведе до постигане на някои от стратегическите ни цели.

Тази година СПА туризмът се развива успешно. За период от близо 8 месеца от началото на 2022 г. в местата за настаняване в община Велинград са се регистрирали над 197 хил. туристи, в община Хисаря – над 88 хил., община Разлог – 86 хил., община Сандански – над 75 хил., община Троян – 49 хил., община Павел Баня – над 38 хил., община Гърмен с над 34 хил., община Сапарева Баня – над 31 хил., община Девин – 30 хил., община Кюстендил – 14 хил., община Вършец – 13 хил., община Минерални бани с над 9 хил. туристи.

Само в изброените общини общо има над 665 хиляди регистрации на туристи в местата за настаняване, за почти 8 месеца от началото на годината, което показва един много сериозен интерес към СПА туризма.

По текущи оценки близо 20% от българските туристи са почивали в изброените 12 общини с развит балнео и СПА туризъм от началото на годината до 20 август, което също е добър индикатор за привлекателността и предпочитанията на българите за този вид туризъм.

За значителен напредък считам постигнатата през 2019 г. договореност с германските здравни каси граждани на Германия да се лекуват в България и ние непрекъснато работим в тази насока – чрез срещи, промотиране на дестинациите, редица срещи на различно ниво, в това число и на политическо. Друг важен напредък е възможността да се ползват ваучерите за храна за получаване на тези туристически услуги.

Вярвам, че доброто сътрудничество трябва да продължава и да се развива между всички заинтересовани страни. Преди дни с д-р Митко Василев, главен управител на Германо-Българската индустриално–търговска камара, обсъдихме досегашното сътрудничество на Камарата с представители на държавните институции, както и бъдещи съвместни инициативи.

Подновихме нашата покана към представители на германския Бундестаг за визита в България и конкретно към председателя на германската Комисия по туризъм Яна Шимке за есента, както и посещения на немски туроператори и представители на туристическите организации в България. Друг важен акцент бе поставен върху националната реклама и промотирането на страната ни като желана дестинация, както неведнъж подчертавам. ГБИТК изпрати официално писмо с конкретни предложения за рекламиране на България на пазар Германия, главно в сферата на здравния туризъм и съвместната работа с германските здравни каси.

Доброто сътрудничество в областта на балнео, СПА и уелнес туризма с организациите, представляващи този сектор в България, главно в лицето на БСБСПА, на БХРА и други сдружения на бизнеса, е видимо и вярвам, че трябва да продължи да се развива и занапред.

– През годините Българският съюз по балнеология и СПА туризъм изгради своя авторитет с последователната си и устойчива политика. Времето показа, че това е организация, в която членовете (хотели и общини) и здравните експерти нямат лични и политически амбиции, а кауза и визия за развитието на индустрията. Един от Вашите приоритети е създаването на единна браншова организация. Каква виждате да бъде ролята на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм в нея?

– Важна роля за развитието на балнео и СПА туризма през последните 15 години се отдава на неправителствения сектор в лицето на БСБСПА, който е активен партньор на държавата в провеждането на туристическата ѝ политика.

БСБСПА е ключов партньор на Министерство на туризма и един от основните при разработването и прилагането на политиката за развитието на качествен и устойчив здравен туризъм. Вярвам, че и занапред ще можем да разчитаме на професионалната им експертиза и заедно ще се радваме на все по-добри резултати.