Велинград

Местоположение и обща информация

Град Велинград е разположен в Чепинската котловина в западните Родопи на 755m. н.м.в. и отстои на 81 км от Пловдив и на 196 км от Смолян.

Градът има добра достъпност - в северната част на Родопите, близо до столицата и до Пловдив - град с богато и уникално културно-историческо наследство, близост до зимния център Банско и богатото тракийско поле. Има добри транспортни връзки с еврокоридори №4 и №8.

През територията на общината преминава единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България „Септември – Добринище, през Варвара, Велинград, Якоруда и Разлог”- 80 км.

Разстояние до:

• Летище София – 135 км
• Летище Варна – 441 км
• Летище Бургас – 338 км

Минерални води

Термоминерално находище Велинград е най-голямото в България. Водите му се използват от дълбока древност до сега. Първоначално е имало редица естествени извори В последствие след 1958 г. в находището се прокарват и редица сондажи разкриващи термални води. Водоизточниците са групирани в различни зони на града и околностите му.

Ч е п и н о: Южната и най-голяма група термални извори във Велинград е разположена по протежение на около 70 m и се наброяват 12 извора, между които и най-високодебитният термоминерален извор в страната. Те извират от гнайсгранити, покрити от речни чакъли и пясъци. Само трите по-големи извора в тази зонаса били каптирани. Значително количество топла вода е изтичала в реката. В последствие в района на Чепино са прокарани 4 сондажа на разстояние 15 до 35 m един от друг.

Л ъ д ж е н е: В централния квартал на града се намират 40 термални извора, разположени по долината на р. Луковица и оформящи продълговата термална зона с почти изток-запад посока и дължина около 2 km. В повечето случаи водите извират през плиоценските блокажи, покриващи гранитите и гнайсите. Изворите са съсредоточени в няколко групи :

Вельова баня - 13 извора и допълнително прокарани 2 сондажа;

Средна група -  8 извора, един ръчен и един моторен сондаж;

Източни групи, включващи групата на Женската баня (3 извора); на Кремъчната баня (8 извора и сондаж прокаран 1963 г. с дълбочина 342 m); Кална баня (1 извор и площно изливане на термални води); Пералището и Топилата. 

К а м е н и ц а:  Първоначално находището се е разкривало от група каптирани естествени извори излизащи от плио-плейстоценски валуни, конгломерати, пясъчници. В последствие и тук са прокарани 3 сондажа. Водоизточниците от находището са разположени в три площи: Сярна баня, Мизинка и Власа.

Д р а г и н о в о: Първоначално горещите води са се разливали в речните чакъли и пясъци, и образуват термална зона, широка 0,4 km.  През 50-те години на 20 век са прокарани 6 плитки сондажа, като от някои от тях е получен самоизлив на горещи води. През 1987-1988 г. се възобновяват хидрогеоложките проучвания в термалната зона с голям брой геотермични сондажи и след тях се прокарва сондаж с дълбочина 865 m - най-дълбокият в долината. От него е получена температура 92°С. 

Естествени лечебни фактори:

Климатът  е преходно-континентален със средиземноморско влияние и подпланинско въздействие. Зимата е умерено студена, лятото е прохладно и краткотрайно, а есента е продължителна, слънчева, суха и по-топла от пролетта.

Температури: м.януари-среднодневни минимум -2⁰С и максимум + 5⁰С;                                

м.юли-среднодневни минимум +16⁰С и максимум + 25⁰С.                                                           

Средни валежи през м.януари 59 mm и през м. юли - 55 mm.  

Най-изразени валежи през  м. май 171 mm.

Минерална вода – на територията на града се намират три находища на минерална вода.

Находище Чепино:  водата е  хипертермална 48⁰С, рН 9,4 с обща минерализация 0,22 g/l, съдържаща  хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони, метасилициева киселина в колоидално състояние и газ – радон.

Находище Лъджене: водата е гореща 61⁰С, рН 9,4 с обща минерализация 0,37 g/l, съдържаща  хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони, метасилициева киселина в колоидално състояние.

Находище Каменица: водата е  гореща 84⁰С, рН 7,9 с обща минерализация 0,83 g/l, съдържаща  флуорни, хидрокарбонатни, сулфатни и натриеви йони, метасилициева киселина в колоидално състояние и газ – радон.

Находище Драгиново: температура 96⁰С, рН 8,3, обща минерализация 0,74 g/l, съдържаща  флуорни, сулфатни, хидрокарбонатни, и натриеви и калиеви йони; газ – сероводород и радон. Богата на метасилициева киселина.

Високото съдържание на флуор в някои от находищата лимитира използването им за питейно балнеолечение.

В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение  при хронични заболявания на:

опорно-двигателния апарат:

• дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия –  ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.
• ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
• бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
• заболявания на гръбначния стълб: дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
• периферната нервна система – неврити, радикулити,плексити;
• метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
• женска и мъжка полова система;
• дерматологична патология и др.

Минералната вода от находище Лъджене е показана и за профилактика и питейно балнеолечение при хронични бъбречни, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и метаболитни заболявания в компенсирано функционално състояние.

Места за настаняване и сертифицирани балнеолечебни (медикъл спа), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове

https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/mn.xsp
https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/spa.xsp

Съпътстващи туристически атракции

Минерални бани

Радонови бани

Най-старата действаща минерална баня у нас е мъжката Радонова баня. Според надписът, който е бил над вратата тя е била „подновена” през 1163г. (от Егира-лунния календар или 1749г. по християнския календар) от някой си Мехмед бин Хасан. Според легенда той похарчил 700 гроша, сума доста голяма за онова време. Това докарало до възторг големците на окръга, а един богаташ решил да даде 100 гроша на Мехмед, за да бъде споменаван с добро. Мехмед обаче искал наградата само за себе си и само неговото име да се чете и споменава, затова употребил и тези 100 гроша за банята, като построил малка баня в която се влизало от голямата. Те били под един покрив но разделени от дебела стена.

Двете бани се намират в кв. Чепино, в отделни сгради – мъжка и женска, на около 1 км южно от града и на около 500 м от Клептуза в самото корито на Чепинска река.

Вельова баня

Намира се в кв. Лъджене. Легендата разказва, че някога бан Вельо управител на селата, имал рани на кожата, но никакво лечение не му помогнало. Една баба го научила да си прави бани в локва от един топъл извор. Вельо се излекувал и на мястото на този извор издигнал баня като извикал игумена Славе на манастира Св. Георги, Гергевана да освети банята. Тя и до днес носи неговото име

Карбонатна баня /Женска баня/

Построена е през 1918 г. в западния край на село Лъджене. Сградата е четириъгълна с шестъглен свод. В началото е била дървена и когато започнала да се руши благодетели мохамедани са я направили каменна. Изворът е на 30 м разстояние от р. Луковица и на 60 метра от сградата, до която водата е докарана с водопровод.

Кремъчна баня /Мъжка баня/

Пострена е в средата на ХVІІІ век и спазва традициите на турското строителство по нашите земи като характерен тип сграда. За нея преданието разказва, че е построена от някой си човек от село Костандово, който се опитал да откара топлата вода в неговото село и като не могъл, построил тук тази баня. Над входа й била поставена плоча с надпис на арабски език. От нея се разбира името на благодетеля - хаджи Якуб и годината на построяването на банята - 1164 по Егира (1751 год. сл. Хр.). Понастоящем тази плоча може да се види в Историческия музей, където се съхранява.

Кална баня

Първите сведения за банята са още от 1912г. -в книгата „Чепино 1912-1942г.” на агр. Йосиф Ковачев е описано, че между селата Каменица и Лъджене се намира естествен извор на минерална вода, върху който са построени дървени бараки ползващи се за обществена баня.

През 1934г. по инициатива на кмета на с.Лъджене, г-н Йосиф Шнитер, започва изграждането на модерна, минерална баня с две отделения с басейн – за мъже и за жени. Дъната на басейните са били непосредствено върху самия естествен извор, на пясък и лечебна кал. От където се предполага и се е утвърдило и името на банята „Кална баня”. Банята е открита  през 1937г.

Сярна баня

Край банята е открит стар римски каптаж и римско строителство от тухли, сводове Уникалната баня е построена по проект на италианския архитект Луиджи Пиетри и прилича на баните в Карлови Вари. Инициатор на проекта е бил цар Фердинанд. Строежът е започнал през 1912 год. с решение на Общинския съвет и за целта имотите са отчуждени, а някои са дарени на Общината. Банята е  пусната в експлоатация 1920-1921 год като Общинска собственост върху Общинска земя.

Централен минерален плаж

Първият в Европа и България минерален плаж с басейн-олимпийски размери.Той е втория голям минерален плаж в България след „Дианабад” в София. Завършен е през лятото на 1937 г. Благодарение на усилията, които полага кметът Йосиф Шнитер за идигането на курорта. Според неговия разказ на заседание на Селския съвет, който трябвало да вземе решение за какво да бъде употребен отпуснат кредит от банка, съветниците искали да бъдат павирани няколко улици. Шнитер е държал да се направи плажа. По време на заседанието влязъл местен търговец и Шнитер го попитал: Ако ти отпуснат кредит за какво би го употребил – за павиране на улици или за плаж. Търговецът отговаря бързо: "Ще направя плажа, защото плажа ще направи паважа" и така със сумата от въпросния кредит е бил направен плажа, а след това с парите от плажа и улиците били павирани.

Централният минерален плаж е с три басейна - големият – 50 метров -е пълен със студена вода, загрявана от слънцето, средният е 33 метров с минерална вода, и малкия – с топла вода.

Обществени плажове с минерални басейни – плажовете „Терма” и „Каферинова” в кв. Каменица и комплекс „Амос” – с. Драгиново

„Топилата” – кв. Чепино

Намират се в близост до Радонова баня по продължение на р. Чепинска. Представляват открити, естествени басейнчета с минерална вода с добро действие

Покрит плувен басейн „Антон Митров”

Захранва се с топла минерална вода - 73⁰С, от Сондаж № 4 „Власа” – находище Каменица. Басейнът е с размери  25 /12.5 метра, средна дълбочина 1.40 м. и 6 бр. плувни коридори.

Защитена местност с езеро Клептуза

Най-големият карстов извор в България с постоянна годишна температура от 8 градуса и дебит между 580-1180 л/с. Водата се оттича през водопад в две красиви езера. Първото е изградено с даренията на чепинчани през 1932 година, а второто 5 години по-късно. Над езерата на площ от 412 хектара се намира защитената местност с гори от  черен бор на възраст около 150 години. В тази зона е разкрито и светилище от 6 в пр. хр на духовните водачи на Древна Тракия жреците от племето Беси. С проучването му се е заел екип с ръководител проф. Диана Гергова.

Православен храм „Св. Троица”

Най-старият действащ православен храм в Чепинската котловина. Издигнат е върху основите на стара каменна църква в Каменица през 1816 г. Към него е съществувало килийно училище и  скривалище за оръжие на Тайния революционен комитет. Храмът е важен духовен и просветителски център и в него се е пазил требника с летописния разказ на поп Методи Драгинов за насилственото помохамеданчване през 17 век в Чепинско. Рядка икона на Св. Богородица в синьо краси единия от входовете на църквата.

Исторически музей

Той е един от 100-те национални туристически обекта, който е включен в каталога „Музеите на света”, издаден в Мюнхен, Германия. Началото е положено през 1909 г. с археологическа сбирка към читалището в с. Каменица. Сега има 4 постоянни експозиции. В музея може да разгледате най-богатата колекция на великденски писани яйца в България с експонати от цяла Европа. Традицията на рисуването с писалка и восък се поддържа от постоянни ателиета, в които всеки може да се докосне до това изкуство. А ежегодно на Велика Събота да се включи в „Голямото писане на великденски яйца от Чепинския край, което се провежда в центъра на града.

Родопската теснолинейка

Единствената действаща теснолинейна железопътна  линия в България свързва долините на Марица и Места. Първата отсечка от гара Саранбей/дн. Септември/ до с. Лъджене е открита на 1 август 1926 г. Линията преминава през най-високата гара на Балканския полуостров – Аврамово на 1267м , 35 тунела, 359 моста и водостока, 26 гари и спирки, много красиви места, исторически и природни забележителности. Описва специфични „осморки” и „шестици”. На 3 септември закритата вече гара Цепина бе превърната в Дом-музей на теснолинейката.

Светилище на бесите връх Острец

До връх Острец се стига по горски път на около 6 км от центъра на Велинград. Повече от 3 000 години мястото е свещенно за местното население. Традиционно там се правят курбани за здраве на 6 май - празника на Св. Георги.

Проучванията през 2015 година показаха, че светилището  е функционирало без прекъсване  в продължение на  2000 години, от средата на ІІ хил. пр. н.е. до началото на V в. от н.е., когато бесите - пазители на прорицалището на Дионис, приели християнството и продължили богослуженията на новата вяра  и построили раннохристиянска базилика на съседното възвишение “Гергевана”.

Фелибелийска поляна  - защитена местност от 1981 година, заради находището на планинския божур с площ от 1.2 хектара. Тук се намира и уникално дърво - Седемте братя– от един корен излизат 7 стъбла.

Местност Куртово

Намира се на около 4км от Юндола по пътя за НСБ Белмекен. Разполага със ски писта, влек и малка конна база. Оттам тръгват няколко маркирани маршрута за пешеходен туризъм.

В околностите на Велинград и Юндола има над 30 маркирани еко-пътеки, които са включени в туристически маршрути. Предлагат се целогодишно с водачи, особено активно в периода от април до ноември. Продължителността на преходите е от 1 до 4 часа.

Възможности за съчетание с винено-кулинарните дестинации