Български
English
Архитектурно-исторически резерват, Копривщица е разположен в планината Същинска Средна гора.
Много са легендите за създаването и основаването на града. Според една от тях мястото, където се намира Копривщица, било много плодородно и често там почивали кервани и стада с овчарите си. На това място се заселил старобългарски род със своите стада – така наречените „Жупа” - и така било поставено началото на Копривщица. Според друга легенда Копривщица е основана от „болярката от Рила”, която се заселила в местността с добитъка си и измолила от османския султан да я обяви за владетелка на Копривщица. Той й дал ферман, с който селото получило големи привилегии. В него султанът нарекъл Копривщица „Женска поляна” – така по-късно османците наричали Копривщица. Според трета легенда селото е заселено от български бежанци, потомци на големи български родове, боляри, скотовъдци и животновъди, които след падането на България под османско владичество (края на XIV в.) се изселили тук. Сред тях били тримата овчари - Ламбо, Тороман и Арнаутин, които основали днешните махали Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала. Всички легенди обаче са единодушни по отношение на това, че Копривщица е създадена в края на Второто българско царство (края на XIV в.).
В периода от 1793 до 1810 г. Копривщица е опожарявана три пъти. След третия палеж селището е почти изцяло унищожено и тогава започва изграждането на днешна Копривщица. Новото селище постепенно нараства, местното население от търговци и занаятчии се замогва и благоустроява града.
Архитектурата на Копривщица е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя е близка по характер на архитектурата в селища като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и др.
През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града. Сред музеите и местните забележителности са Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо Дебелянов”, музей „Георги Бенковски”, музей „Любен Каравелов”.
Интерес представлява и църквата „Свето Успение Богородично”, съградена през 1817 г. на мястото на стар храм. Забележителна е с дърворезбата по владишкия трон и амвона и с автентичните икони.
В града освен старите къщи и прекрасната природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Характерна украса за копривщенската чешма са розети от шестоъгълни звезди, шнурови ленти, изображения на водни животни, цветя и др. Едни от най-старите чешми са Беневската и Чалъковата.
Друга забележителност са копривщенските мостове. Много са сводестите каменни мостове, издигнати над малките рекички и дерета, които се вливат в р. Тополница. Най-популярен е „Калъчевият мост”, известен и с името „Първата пушка”. Тук през 1876 г. е прозвучал първият изстрел, който дал началото на Априлското въстание на българите, борещи се за освобождение от османско владичество.
В близост до града има и няколко защитени територии, подходящи за любителите на екологичния туризъм. Поддържаният резерват „Богдан” (обявен за такъв през 1972 г.) опазва вековна букова гора. В него се намира историческата забележителност Детелинова грамада и средногорският първенец връх Богдан (1604 м). Друга защитена територия е „Донкина гора” (обявена за защитена територия през 1979 г.) - тук може да бъде видяна двойка от редкия и световно застрашен от изчезване вид царски орел (Aquila heliacal).
През 1952 г. е обявен за единствения град музей в страната, а от 1971 г. е архитектурен и исторически резерват, разполагащ с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. През 1978 г. е признат за национален архитектурен резерват с международно значение и за селище на международен туризъм.
