Храмът-гробница над с. Старосел се намира в самото подножие на южните склонове на Същинска Средна гора. Почти на билото на планината са разкопките при Кози грамади, а от другата страна на планината се намира проучваното наскоро тракийско селище от ранната бронзова епоха край с.Дъбене /Карловско/, от където излязоха много златни накити и предмети от бита. През 2000 г. археологът д-р Георги Китов откри на Четиньова могила край с.Старосел, представителен тракийски храм от края на V и ІV век пр.Хр. Той се състои от монументална ограда с дължина 241 м. и запазена височина до 3 м., централно и две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада, правоъгълно и кръгло, с куполен покрив помещения. С диаметъра си от 5,3 м. то е най-голямото в България, а храмът с размерите си, планово и пространствено решение е най-величественият такъв обект, откриван до момента.
Предполага се, че в него е погребан обожествен владетел, може би самият Ситалк.
Внушителното съоръжение, за изграждането на което са били употребени повече от 4000 големи дялани блокове, е било по силите на мощен, богат, влиятелен цар. Храмът е бил използван като “хероон”. Скалното образувание непосредствено до северозападната периферия на крепидата е било свещено. Към него в скалите са изрязани стълби. Близо до тях, в скалата са издълбани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са извършвани жертвоприношения или може би т.н. “винени жертви”, защото на трийсетина метра западно от свещеното място е иззидано съоръжения с елипсовидна основа. Отвътре то е измазано с качествен водоустойчив хоросан и е с вместимост около 5-6 тона. Във вътрешността са намерени парчета от съдове за пиене – чаши и кани, както и една цедилка. Знае се, че тракийското вино е било гъсто и непочистено от семки и гроздови зърна, затова е трябвало да се прецежда. Този факт навежда на мисълта, че това е било хранилището за ритуалното вино - “винарна”.