Морските крепости на България

Камен бряг – Каварна – Балчик – Варна – Бяла – Несебър – Бургас – Созопол – Китен - Синеморец

Крепост „Яйлата”

На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват „Яйлата” – приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

В северната част на равнинната тераса, т.н. Голяма Яйла, се намира малка крепост. Мястото, където е построена, леко доминира над околния терен. To e oтделено от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от запад и юг.

От вътре, прилепени до крепостните стени, са построени три добре запазени, еднораменни стълби. Те са разположени така, че са давали възможност за бързо и безпрепятствено придвижване на бранителите до платформата на стените и кулите. Във вътрешността на укрепителното селище е разкопана неголяма по размер площ. Разкрита е част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно посещение.                                  

Важен пункт и за функционирането, и за отбраната на крепостта е била портата. Тя е от типа кула – порта с два входа с широчина 2,60 метра. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигурявала по-добрата охрана на портата и терена около нея.

Откритият разнообразен археологически материал – изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта в местността Яйлата е била изградена в края на V – началото на VI век.

Крепост „Яйлата” е възстановена в рамките на проект „Яйлата – античната врата на Добруджа" е на обща стойност 2 213 333 хил. лв. Чрез проекта е направена реставрация и консервация на ранновизантийската крепост, укрепена е и отново отворена за посетители уникалната скална църква „Св. св. Константин и Елена".              

Има изграден ТИЦ с паркинг и подходяща инфраструктура за посещение на туристи. Обектът може да се посещава с платен вход.

Крепост Калиакра

Нос Калиакра и намиращият се на негова територия археологически резерват се намират на 12 км югоизточно от град Каварна. Представлява удължен и стесняващ се скалист полуостров, вдаден на около 2 км навътре в морето. Това е едно от най-атрактивните за туристите място по Черноморието заради богатата история, запазената природа и красивите панорамни гледки.

Склоновете на нос Калиакра се спускат на 60-70 м височина направо във водата. Вълните са издълбали в подножието им пещери и арки, които могат да се достигнат само откъм морето. В миналото тези пещери-тунели били свързани с крепостта и през тях се товарели и разтоварвали кораби.

Първите сведения за населението на носа са от ІV в. пр.н.е., когато районът е населен от тракийското племе тиризи, вероятно заради това първоначалното име на носа е било Тиризис. По-късно крепостната стена, започната от тракийското племе, била възстановена и била издигната още една укрепителна линия. Селището се състояло от две части - вътрешен и външен град. Първата крепостна стена отбранявала селището откъм сушата. Сега нейните останки са запазени на височина 2 м и дължина 440 м. Върху територията на външния град са разкрити останки на много сгради. И досега може да се види запазена една голяма постройка - баня, съществувала през ІV век н.е. От същото време е и една зидана засводена гробница, която е почти напълно запазена. В процеса на археологическите разкопки са открити също и няколко средновековни църкви.

Сред най-атрактивните експонати е макет на древната крепост, който демонстрира как е изглеждала в миналото.

Крепостта е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение в бр. 73 на Държавен вестник от 1967 г., а нос Калиакра е обявен за природен резерват с Постановление на Министерския съвет No.16 298 от 27.09.1941.

Достъпност за посещение: До крепостта е наличен платен достъп за посещение , наличен е и екскурзовод през сезона  /май-октомври/.  Осигурен е достъп на хора с увреждания.

Транспортна достъпност: До обекта е изградена транспортната връзка с асфалт, наличен е уреден паркинг с места за автобуси и леки автомобили, в добро състояние. Инфраструктурата е част от Общинска пътна мрежа от с.Българево до н.Калиакра. По отношение на видимостта и ориентацията са поставени указателни табели за достъп до обекта и в самия обект.

Туристическа инфраструктура: На нос Калиакра е разположен ресторант, места за настаняване в комплекса не са налични, най-близките са на 6 км. в с.Българево  /Семен хотел-2 бр. стай за гости , бунгала/.

Наличните публични услуги са музейна експозиция с екскурзоводски услуги, както и посетителски център "Калиакра", а в село Българево -  търговски обекти за сувенири.

Храм на Кибела – Балчик                                                                                                           

Балчик е разположен в североизточната част на българското Черноморие, на 40 км от Варна и на 20 км от Каварна.

Градът е основан преди 26 века от гръцки колонисти под името Круни. През VІ в. пр.Хр. градът бил наречен на гръцкия бог на виното и веселието Дионис - Дионисополис. През ІV в. пр.Хр. Дионисополис вече е бил достатъчно важен икономически център. Затова говорят откритите монети, сечени в града, върху които е било отпечатано името на бог Дионис. Силно разпространени били култовете към бога на виното и към великата богиня майка Кибела. В Историческия музей на Балчик се съхраняват голяма част от находките, открити при разкопки в района. Експонатите разказват за създаването и развитието на града в древността и през Средновековието, със снимки и документи е представен периодът, в който Балчик и Южна Добруджа са под румънско управление. В музея се съхраняват всички находки и мраморни статуи от храма на Кибела. Храмът на Кибела е открит през 2007 г. и според археолозите той датира около 280 - 260 г. пр.Хр. В останките от храма са намерени 27 запазени надписа, а почти всички изображения са на богинята Кибела. След земетресението в средата на VІ в. храмът е бил затрупан.

Достъпност за посещение: До обекта е осигурен безплатен целогодишен достъп за посещения. Няма налични екскурзоводи. Достъп за хора с увреждания не е осигурен.

Транспортна достъпност: Налични са асфалтов път в добро състояние, както и обществен транспорт до обекта. Обектът е видим и лесно достъпен.

Туристическа инфраструктура: В района на обекта са налични: места за настаняване: Клас Б (Стаи за гости) - 11; Зведения за хранене и развлечения: Заведения за бързо обслужване - 4, Питейни заведения – 3.

По отношение на публичните услуги в района на обекта има пристанище, възможности за посещения на църкви, джамия, паркинг, офиси (на банки, на мобилни оператори), магазини, таксиметрова стоянка.

стоянка.

Римски терми - Варна

Един от най-ценните паметници на културата във Варна са Римските терми, намиращи се в централната част на града, на ъгъла на улиците „Сан Стефано” и „Хан Крум”. Те са един от обектите на Археологическия музей в града.                           Обществените терми (баня) на Одесос са един най-запазените архитектурни паметници от римската епоха в България (І–ІV в.н.е.). Те са от т.нар. “малък императорски тип” и изграждането им се отнася към края на ІІ в.н.е. Това е най-голямата римска баня на Балканския полуостров – с площ от 7000 кв. м. Тя е четвърта по големина в Европа – след термите на Каракала и Диоклециан в Рим и в Тревира (Трир, Германия). Използвана е до края на ІІІ в.        Римските терми са обявени за архитектурно-строителен паметник на културата в бр.16 на Държавен вестник от 1968 г.                 

Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния Одесос. Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. През XIX в. подземията на термите са ползвани като затвор, наречен от турците Ичкале. Стамболовистите затварят и изтезават тук през 1892 г. Петко войвода. Сравнително краткото използване на термите може да се обясни с настъпилата през III в. социална, военна и политическа криза в Римската империя, която не пощадила и Одесос.

Малките Римски терми се намират на ул."8-ми ноември", в близост до пристанището. Има сцена за културни събития в стил „звук и светлина".

Новоизграден посетителски център на входа на Големите Римски Терми предлага удобства и туристически услуги, с книжарница и беседки за отдих.

Достъп за посещения: До обекта е осигурен целогодишен платен достъп, както и екскурзоводи.

Транспортна достъпност: Обектът се намира в градска среда, има наличен обществен транспорт.

Туристическа инфраструктура: В близост са налице хотели и ресторанти. В град Варна има изграден туристически инфрмационен център.  

Раннохристиянска базилика (IV-VI век)  на ул. “Хан Крум” – Варна

Раннохристиянската базилика е била престороявана 3 пъти, като това се е случило между IV и VI век. Тя е най-просторната в региона на Варна, като размерите й са 40х16 метра. Богатата мраморна украса и мозаечния под ясно показват, че това е храм на епископа на древния Одесос (Варна). Първият епископ е Дитас (името му е тракийско), последван от Йоан, Мартин и Данаил.

Построяването на първия храм се датира към първите години на V век. Той е имал сравнително малки размери. Към средата на века се издига значително по голяма базилика на същото това място, чиито под е покрит със забележителни раннохристиянски мозайки.  Изобразените върху тях символи на ранното християнство са незабравими - пауни, цветя, птици (днес една малка част може да бъде видяна в Археологическия музей във Варна). Мозайките са изработени от двама майстори - те имат различна техника, като в северната част размера на мозаечните кубчета е по-голям, както и геометризмът на орнаментите. Втората базилика е унищожена, вероятно от земетресение.

Третият строителен период се свързва с масивните стени на храма, просъществувал до нашествието на славяните и аварите (VII век). Колонадата от втория период е заместена от масивни стени, построени с преизползвани квадри от градската защитна стена на Варна. Базиликата има три кораба и една абсида. Трите кораба със значителните си размери, както и преддверието на храма са успявали да съберат многобройното население на древния град.

Достъп за посещения: Достъпът до базиликата е свободен.

Транспортна достъпност: Обектът се намира в градска среда, има наличен обществен транспорт.

Туристическа инфраструктура: В близост са налице хотели и ресторанти. В град Варна има изграден туристически инфрмационен център.  

Аспарухов вал

Валът е разположен североизточно от съвременния квартал „Аспарухово" на Варна, върху пясъчната коса, която отделя Варненското езеро от морето. Предполага се, че това е първото противодесантно съоръжение на прабългарите, след пристигането им при Варна през есента на 681 г. Строителството му се свързва с укрепителните дейности, предприети още по времето на хан Аспарух. Преграждал е долината при оттока на езерото между Франгенското и Авренското плато. Днес валът на места е на повече от 500 м от бреговата ивица в централната част на благоустроения парк. Вероятно първоначално е имал дължина около 3,5 км. Сега е запазен участък от южната страна, дълъг около 1300 м. Може да се види от двете страни на новия канал море-езеро, основно в източната част на парка в кв. „Аспарухово". Северно от новия канал е запазен участък с дължина петдесетина метра. Според братята Шкорпил височината му в началото на XX в. е била 4 м, снижена днес на 3 м, вероятно поради изкопите за окопи по билото на вала по време на Първата световна война. Широчината на насипа при основата е 10-15 м, а при гребена - около 2 м.

Достъп за посещения: Достъпът е свободен.

Транспортна достъпност: Обектът се намира в градска среда, има наличен обществен транспорт.

Туристическа инфраструктура: В близост са налице хотели и ресторанти. В град Варна има изграден туристически информационен център.

Археологически музей – Варна

Археологическият музей във Варна е един от най-старите в България, с големи традиции в науката и музейното дело. Създаден е като археологическа колекция в 1887 г., а в 1906 г. първата му експозиция е представена на публиката. В неговата структура влизат също и два музея на открито: Римски терми (ІІ-ІІІ в.) с площ от 7000 кв. м. - четвърти по големина в Европа и издълбания в скалите, средновековен Аладжа манастир (ХІV в.),с отделна изложба от раннохристиянски мозайки (V в.)  и икони от ХІХ в. На площ  от 2000 кв.м, с десетки хиляди експонати  са представени разделите: Праистория (40 000 г. – 1200 г. пр. Хр), Античност (VІІІ в. пр. Хр. – VІ в. сл. Хр.), Средновековие(VІІ-ХVІІІ в.) и Нумизматика - с богата сбирка от разнообразни монети от VІ в. пр. Хр. до ХVІІІ в. Всички представени експонати са открити при разкопки във Варна (античния Одесос) и региона.  Сред тях най-атрактивно за посетителите е най-старото злато в света – повече от 3000 предмета, открити в некропол край Варна -  над 6 кг златни предмети от средния и късен халколит (4600-4200 г. пр. Хр.). Вниманието привличат също и най-големите сбирки в България от антични теракотови статуетки (V-І в. пр. Хр.), стъклени съдове (ІV в. пр. Хр.- VІ в.) и  лампи (V в. пр. Хр. – VІІ в. сл. Хр.), както и от средновековни златни и сребърни накити (ХІІ-ХІV в.). Изключително ценна е също сбирката от антични златни накити и предмети (V в. пр. Хр. – VІ в. сл. Хр.), някои от които са уникални. Има керамика от времето на Първото и Второто българско царство, великолепни образци на средновековното златарство и забележителни керамични произведения.        

По традиция, в едно от крилата на музея е представена и колекцията от български икони от ХІV-ХІХ в., втората по големина в страната. Една от атракциите за малките посетители и учениците е обновения през 2013 г. Учебен музей, с възстановки на праисторически и средновековни жилища и технологии, които те могат да изучат на място.

Музеят и неговите колекции представят България на десетки национални и международни изложби. Със свои самостоятелни изложби е гостувал на прочути музеи във Франция, Германия (два пъти), Япония, Израел, Италия и на световните изложения в Севиля (Испания)-1992 г., и Лисабон (Португалия)-1998 г. Паметниците от експозицията и фондовете на музея са база за работа на редица наши и чужди специалисти.

Достъпност за посещение: Целогодишен платен достъп, екскурзоводи, достъп за хора с увреждания

Транспортна достъпност: Да; обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: В близост има хотели и ресторант.

Военно-морски музей

Военноморският музей във Варна е разположен в най-привлекателната част на гр. Варна - на брега на морето, в най-южната точка на Морската градина. В своите зали, в откритата експозиция и чрез всички свои изяви музеят цели съхраняването, представянето и   популяризирането   на   морската   история   на България.

Сградата, в която и днес се помещава, е построена в края на XIX в. и е архитектурен паметник.

В своите експозиции музеят представя морска България в нейната цялост. На сравнително ограничена площ от около 400 кв. м се проследяват важните моменти и процеси от корабоплавателните прояви на българите и изграждането на военноморския флот. Музеят разполага и с богата специализирана библиотека. В експозицията на музея са включени почти 1000 експоната, което е едва един процент от богатството във фондовете му. Тя проследява хронологически корабоплаването по бреговете на нашите земи от дълбока древност. Каменните котви са свидетелства за корабоплаването край западния черноморски бряг от времето на похода на аргонавтите и на троянските войни. Възстановка на товарен отсек на античен кораб, натоварен с амфори, допълва представите ни за далечните времена на гребното корабоплаване. Възстановка на оръдейна палуба на военен ветроход от XVIII век предлага чрез картинни, фото пана и звукови ефекти на морска битка, да се възприеме по-пълно кораба като бойно средство. Но оригиналните предмети са незаменими по въздействие с автентичността си -находки от морското дъно, дула на корабни оръдия, рудан от ветроходен кораб, корабно оборудване, оръжия. В музея можете и да се „гмурнете" под морското равнище чрез възстановката на морско дъно.

Експонати, каквито в друг български музей няма, са носовите фигури. Те олицетворяват достойнството на кораба и носят късмет на екипажа му. В музея е запазено и част от оборудването на първия кораб, който България купува след Освобождението - яхта „Александър I".

Освен морски оръдия и стария фар на варненското пристанище, в двора на военноморския музей се съхранява яхтата "Кор Кароли", с която кап. Георги Георгиев прави първата българска самотна ветроходна обиколка на Земята. Чрез моделите на кораби също може да се проследи българската морска и военноморска история. В откритата експозиция на Военноморския музей могат да се видят колекции от морски мини, котви, корабни и брегови оръдия, два вертолета и торпедния катер 123 К.

Най-атрактивният експонат на Военноморския музей е корабът-музей „Дръзки". Построен в началото на XX век, днес той е единственият в света запазен торпедоносец.

Достъпност за посещение: Целогодишен платен достъп, екскурзоводи, достъп за хора с увреждания

Транспортна достъпност: Да; обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: В близост има хотели и ресторанти

Крепост Кестрич(Кастрици) – Евксиновград                                                                  

Резиденция “Евксиноград” се намира на 8 км северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена блзиост до курорта „Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.                                                                             

В района на резиденцията са останките на късноантичната крепост “Кастрици” в североизточната част на парка. Името на крепостта е отбелязано на многобройни морски карти от ХІV до ХVІІІ век по различни начини –Кастрица, Катрици, Кетрици, Кастризи, Кастро, Кастри, Кастра, Катриа. Несъмнено то произлиза от гръцкото кастро (крепост).

Дворецът сега е правителствена резиденция, построен върху земя на съществувалия през 11 в. манастир „Св. Димитър" - подарен на княз Батенберг от варненската община. Той е бил построен за лятна резиденция на княза през 1881-1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемният град) — от гръцкото име на Черно море, Εύξεινος Πόντος (Euxénos póntos).

Местоположението се определя много добре според описанията на два анонимни италиански портулана от XV и XVI век, съставени по данни от XIV век. От двете описания е видно, че Кастрици е поставена непосредствено северно от Варна, преди следващото пристанище - Карвуна. Има и още едно сведение, определящо мястото на крепостта - хрониката на Калимах, описваща похода на Владислав III Ягело до Варна през 1444г. Находките са разнообразни: фрагменти от кухненска и трапезна керамика от ХШ-ХШ век, медни съдове, гърнета, кани, накити, метални сечива, матрица за изковаване на обкови на Евангелия. В разкрития некропол около църквата е открит скелет на жена с протеза на горната челюст. Разнообразни са монетните съкровища - български, византийски, татарски, влашки, молдавски, турски, венециански. Кастрици е единственият средновековен български град, черноморска крепост, в който е запазено пристанището и на територията му не е започвано строителство. Не е имало и иманяри, поради строгия пропускателен режим в района от 1890 г. насам.

Транспортна достъпност: Обектът може да бъде посетен с лични превозни средства до паркинг на входа на стопанство "Евксиноград", а с градски транспорт-автобуси №409,109,8,9,209,31а - спирка "Евксиноград". Евксиноград ще бъде достъпен за посетители от месец октомври тази година, поради ремонт.

Бяла                                                                                                                                               

Античното селище и късноантичната крепост на нос ”Свети Атанас” представлява комплекс от три сгради с различна функционална характеристика – баптистерий, винарна и базилика. Обектът и неговите подобекти представляват културно-историческа забележителност, способна да привлече значителен брой посетители не само през активния летен сезон, а и извън него.

Достъпност за посещение:  Да; платено, целогодишно; наличие на екскурзоводи; осигурен достъп за хора с увреждания

Транспортна достъпност:  Общински път,много добро състояние.

Туристическа инфраструктура:  Да – семеен хотел, къщи за гости, заведения за хранене, информационен център и магазин за сувенири в самия обект.

Несебър

През 1983 г. ЮНЕСКО включва Архитектурно-историческият резерват Несебър в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.

Архитектурно-историческият резерват Несебър се намира в Стария град и представлява полуостров, дълъг около 850 м. и широк 350 м. Старият град е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение с постановление № 243 на Министерския съвет от 18.07.1956 г. През 1983 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.

Несебър е един от най-древните градове на Европа, основан преди 3200 години. През античността градът е наричан Месамбрия, през Средновековието Месемврия, а по-късно - Несебър. За вековната история на Стария Несебър свидетелстват множеството археологически находки. Голяма част от тях могат да бъдат разгледани в Археологическия музей на Несебър, който се намира в началото на полуострова.

По време на цялото си съществуване градът винаги е бил ограждан от крепостни стени, останки от които са запазени и до днес. На територията на Стария град личи част от крепостната стена, която е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г.

Наричат Несебър "енциклопедия" на християнското църковно строителство. В него са открити досега 44 църкви от периода от V до ХIХ век. Сред тях са и най-старите в България раннохристиянски базилики.

Има запазени голям брой църкви, като две от тях – „Свети Спас” и „Свети Стефан”, са превърнати в музейни обекти.

Достъпност за посещение:   Да

Транспортна достъпност:  Град Несебър се намира на 37 км североизточно от Бургас и 429 км източно от София. Между Бургас и Несебър е осигурен автомобилен транспорт. Най-бързият начин за превоз до Бургас е със самолет. Полетът от София отнема 40 мин. Летище Бургас приема полети през цялата година. От ж.п. гарата в Бургас пътуват влакове за всички направления в страната. Градският и междуградският транспорт в общината са много добре развити. Многобройни частни компании предлагат връзка с почти всяка част на страната, а така също и линии зад граница. На територията на общината се намира пристанище Несебър, което има регионално значение. Използва се изключително за пътнически превози и развлекателни туристически пътувания. Има две корабни места и морска гара с ГКПП и ДИК.

Туристическа инфраструктура:  На територията на община Несебър функционират 150 хотела с около 70 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла и 1000 заведения за обществено хранене. Значителна част от тази материална база е съсредоточена в гр. Несебър, КК Слънчев бряг, ВС "Елените", гр. Обзор, селата Равда и Свети Влас. Туристическият информационен център се намира в Стария град. В него всеки турист може да получи информация относно местата за настаняване, музея и туристическите забележителности. Освен това там могат да разберат как да стигнат до определено място в Несебър или как да отидат до Сл.бряг, Радва, Св. Влас, Кошарица, Бургас, Обзор, Варна.

Остров Света Анастасия

Остров Света Анастасия се намира в Бургаския залив в Черно море. Изграден е от вулканични скали, висок 12 метра, на места 17, а площта му е близо 9 декара. Между 1945 и 1990 г. носи името Болшевик. Островът е забулен в мистерия и за него се разказват стотици легенди и истории.                                                                                               

Една от най-известните легенди е свързана с пирати, които нападнали острова във времето, когато там имало манастир. Монасите се затворили в църквата и се помолили на Света Анастасия да им помогне и да ги избави от набезите. Тя чула молитвите им и изпратила страховита буря, която разцепила пиратския кораб. И до днес останките на кораба са вкаменени в скала, която може да се види от всеки посетител на острова. Вярва се, че причината за пиратските набези е заровено на острова златно съкровище, пазено от призрака на загинал пират.                                                                                                               

Според друга история, навремето до Острова са достигали викинги. Документирани сведения за това няма, но има следи от две опожарявания. За странните сили на мястото говори и случка от преди години, когато пиян капитан на влекач оцелял като по чудо, след като паднал от 25-метрова отвесна скала. На Света Анастасия има три скални феномена, известни като Гъбата, Дракона и Вкамененият пиратски кораб. Някои вярват, че на Острова съществуват две подземия, чийто вход е много добре замаскиран и никой не може да проникне до тайните им. Досега обаче те не са открити.

Достъпност за посещение: Достъпен, целогодишно, платено посещение; oсигурен достъп за хора с увреждания; налично екскурзоводско обслужване

Транспортна достъпност: Морски път, влияе се от метеорологичните условия; осигурен е регулярен общински транспорт; има условия за приставане и на частни плавателни съдове

Туристическа инфраструктура: Обособени за 5 броя стаи за настаняване; има изградени заведение за хранене тип `”Бистро”и Кафене; бившата манастирска сграда е превърната в Интерактивен музей; наличен ТИЦ, разположен на Пристан ”Мостика”, магазин за сувенири на Острова и магазин за сувенири на Пристан ”Мостика”

Антични минерални бани - Бургас

На 15 км от Бургас, между кварталите Ветрен и Банево се намира античен и средновековен град „Акве калиде – Термополис”. Той е възникнал около топлите минерални извори още в тракийско време в І-во хилядолетие преди Христа. Тук било най-почитаното в древността Светилище на трите нимфи, покровителки на здравеносната сила на мин. извори.

Археологическият резерват се състои от античните и средновековни терми, християнският храм, крепостната стена и др. съоръжения към укрепителната система, тракийска гробница и др. паметници.

Антична и средновековна крепост и пристанище Порос/Форос

Крепостта е създадена в ср. на ІІ в от римския император Антонин Пий. Отначало е била построена кулата при отока, на лат. „Бург”, която е имала локационни функции, помагала на влизащите в езерото лодки и малки кораби да не затънат в заблатените зони на отока. На върха на кулата горял огън през нощта и в мъгливо време.

Достъпност за посещение: Да

Транспортна достъпност: Туристическият обект се намира в гр. Бургас, кв. Ветрен, вилна зона "Минерални бани", на 2 км. североизточно от главен път Бургас-София. До него се достига чрез първокласен път. Може да се стигне пеша, с автомобил,с велосипед. Осигурен е регулярен общински транспорт.

Туристическа инфраструктура: В близост до туристическият комплекс функционират 2 места за настаняване и 3 броя заведения за хранене. Предвидено е създаването на ТИЦ, магазин за сувенири и кафене. В близост до комплекса работят няколко търговски обекта.

Античен град Пород

Крепостта е създадена в ср. на ІІ в от римския император Антонин Пий. Отначало е била построена кулата при отока, на лат. „Бург”, която е имала локационни функции, помагала на влизащите в езерото лодки и малки кораби да не затънат в заблатените зони на отока. На върха на кулата горял огън през нощта и в мъгливо време.

Полуостров Форос е обозначен в старите италиански и каталунски карти от ХІІІ-ХVІ в. Като място на укрепена крепост с пристанище под името Поро (проток) или Порос, която пазела отока на Мандренското езеро (Скеф). Византийските исторически извори го предават на гръцки като “Пиргос”, което има същото значение. В посветителен надпис от ІІ век се казва, че по границите на римската колония Деултум са изградени бурги (крепости).                                             

Крепостта Бургос /Порос/ е предшественика на съвременен Бургас. Местността е известна и с една паметна битка от времето на Втората Българска държава. В началото на XIVв. българският цар Теодор Светослав предприел поход към Черноморското крайбрежие, където властта му се разпростряла над Русокастро, Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол. Така през 1304г. при моста на отока на Мандренското езерото – Скафида (Пороса) се състояла решителната битка завършила със знаменателната победа на българския владетел над византийската армия.

Транспортна достъпност: Обектът се намира в близост до град Бургас и главен път Е-87. Крепостта е достъпна с автомобилен транспорт, налични са места за паркиране.

Созопол                    

Средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий около 511 година.  От тези защитни съоръжения са запазени значителни фрагменти.

Археологическите проучвания доказват повече от 7 хилядолетия културна традиция. Първите селища в Созополския залив възникват в епохата на неолита в края на 6-ото хилядолетие пр.Хр. В 610 г. пр.Хр. преселници от малоазийския град Милет основават на Созополския полуостров град-държава, наречена Аполония. Още в първите векове на съществуването си Аполония претърпява забележителен разцвет. През V век били издигнати здрави крепостни стени и монументални обществени сгради. Античните автори споменават храма на Аполон Лечител с колосалната, висока 13 метра статуя на бога. През 72 г. пр.Хр. Аполония е завладяна от легионите на римския пълководец Марк Лукул. Градът е опожарен и разграбен и прочутата статуя на бог Аполон е отнесена в Рим като военен трофей.

През I век сл.Хр. градът е възстановен, а след превръщането на Тракия в римска провинция градът продължава да съществува като пристанищен център. След приемането на християнството за официална религия градът е наречен Созополис, в съответствие с новите християнски догми.

През V – VI век Созопол е опасан с нови крепостни стени, запазени днес в руини, които могат да се видят в южната и югоизточната част на полуострова. За първи път градът влиза в границите на България, когато е превзет от войските на хан Крум през 812 г. Средновековният Созопол е епископски център с повече от 20 църкви и 5 манастира. От средновековната архитектура до днес са запазени руините на манастирския комплекс на остров Св. Иван – X - XVII век, базиликата в центъра на Стария град и част от манастира „Св. Апостоли” на нос Скамний в североизточната част на Стария град.

През 2010 г. при археологически разкопки на близкия остров Св. Иван бяха открити мощите на св. Йоан Кръстител. Днес ценната реликва се пази в храм „Св. св. Кирил и Методий” в града и привлича поклонници от цял свят.

С Постановление на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей.

Транспортна достъпност: Град Созопол е разположен на живописен полуостров в южната част на Бургаския залив, на около 35 км от Бургас. Созопол няма достъп до българската железопътна мрежа и достъпът до републиканската пътна мрежа е ограничен. Посредством републикански път I-9, който е част от европейската пътна мрежа и в частност от път Е-87, Созопол осъществява връзка с Бургас на север и другите черноморски градове на юг.

Пристанище Созопол се намира северно от Стария град, в акваторията на Созополския залив и има регионално значение. Освен него в града има изградено яхтено пристанище и пристани за рибарски лодки

Туристическа инфраструктура: Възможностите за настаняване са разнообразни - луксозни хотели, малки семейни хотелчета, къщи за гости, бунгала. В непосредствена близост до града са и няколко къмпинга: „Градина”, „Златна рибка”, „Каваци”, „Веселие“ и „Смокиня”. Ресторантите предлагат характерна черноморска българска кухня и разнообразни специалитети.

Недалеч на юг се намира и резерват Ропотамо, обхващащ устието на едноименната река. Там се предлагат разходки с лодка по реката и наблюдение на интересни видове птици и растения.

В Созопол има изграден туристически информационен център.

Исторически музей  - град Приморско

Историческият музей е разположен в централната част на града, реализиран със средства по европейска програма. Представените археологически експозиции се състоят от експонати открити при разкопки на територията и акваторията на община Приморско като: надгробна могила в местността „Ченгер", тракийско светилище „Бегликташ" и долмените на територията на общината, крепостната стена „Урдовиза"- гр.Китен.В него има гостуващи археологически експозиции от НИМ - София и археологически музей- гр.Созопол. Музеят разполага и с етнографска сбирка, която представя бита на хората от Черноморска Странджа през миналия век. Тя се състои от народни носии, предмети и съдове от ежедневието.

Достъпност за посещение: Целогодишно; наличие на екскурзоводско обслужване на български, руски и английски език; достъпен за хора с увреждания. Работно време през сезона: от 10.00ч. до 13.00 ч. и от 14.00 ч. до 19.00 ч., без почивен ден.

Транспортна достъпност: Музеят се намира в центъра на града; до него се достига по асфалтов път.Обектът е видим и лесно достъпен.

Туристическа инфраструктура: В непосредствена близост - хотели, заведения за хранане, детски площадки.

Тракийско светилище Бегликташ

Тракийското мегалитно светилище Бегликташ се намира на 5 км северно от град Приморско, в полите на Странджа планина. То е едно от големите открития на Тракийската история на Южното ни Черноморие и Странджа. До 2003г. то остава неизвестно за науката. Проведените проучвания доказват, че още от края на Бронзовата епоха (XIII в.пр.Хр.) тук е кипяла активна човешка дейност. Откритите материали доказват, че светилището е било посещавано изключително от траките. Свързва се с култа към плодородието, Богинята - Майка и Орфическото посвещение и обезсмъртяване на Хероя.

Светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и "Маркови стъпки".Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателставата за човешка дейност тук. Мястото е духовен център на траките. То съдържа и 16 каменни елемента, които наподобяват на тези в Стоунхендж и показват календара на траките. Това е светилище на траките СКИРМИАНИ от 2000 г. пр. Хр. Или може би и по-рано.

Достъпносност за посещения: Екскурзоводско обслужване от април до октомври - на български, руски и английски език.

Транспортна достъпност: До светилището се достига по асфалтов път с дължина 5 км. Има насочващи табели. От асфалтовия път до светилището се достига по добре поддържан горски път дълъг 1300 м. Достъпно за хора с увреждания.

Туристическа инфраструктура: Налични са рекламни материали на място, хотели и ресторанти в Приморско и Туристически информационен център.

Постоянна археологическа изложба – „Тайни от морското дъно" гр. Китен

Екпозицията е открита през 2006г. Изложени са находки от потънало праисторическо селище, потънал кораб и котви. Пресъздадена е историята на град Китен от създаването му до наши дни. В изложбата са показани артефакти, намерени при археологическите проучвания на крепостна стена „Урдовиза".

Достъпност за посещения: През летния сезон, входна такса, екскурзоводско обслужване на български език.

Транспортна достъпност: Намира се в центъра на град Китен.

Туристическа инфраструктура: До пощата, в близост има места за настаняване, заведения за хранене, магазини.

Тракийска крепост Урдовиза - Китен

В древността по земите, върху които днес се намира Китен, е имало селище, от което са запазени крепостни стени, които днес са реставрирани. Непосредствено до град Китен община Приморско може да се видят останките от крепостта Урдовиза. Съществува от времето на Троянската война 12 в.пр.н.е. Доказано е, че тук е имало пристанище, както през античността, така и през средновековието, когато крепостта е била важна българска твърдина и военноморска база.

Транспортна достъпност: Крепостта се намира в близост до гр. Китен. Достъпна е посредством автомобилен транспорт.

Митницата на Василико - гр. Царево

С името Василико гр. Царево се споменава най-рано от арабския географ Идриси през ХПвек. През ХГУв. срещаме името на града в документи от Генуа, в официални данъчни регистри на кааза Анхиало -ХУП-ХУШв., и върху карта на генерал Хатов от 1828г.

Археологическо проучване през 2012г. в района на храм „Св. Успение Богородично" в стария град, показва недвусмислено, че тук е съществувало селище от много по-ранен период. По крайбрежието на Царевска община са акостирали кораби още от I хил. Пр. Хр. През VII-Ув. пр. Хр. във водите на Черно море започват да плават освен тракийски и елински кораби. По времето на Великата гръцка колонизиция възникват редица гръцки градове държави, които се превръщат в търговски центрове изнасящи храни и суровини за Източното Средиземноморие. Намирайки се между две древни селища - Аполония и Агатополис, е малко вероятно човека да не засели и използва пълноценно природните дадености на красивия царевски бряг.

В района на храм „Св. Успение Богородично" археолозите откриват култови ями от класическата и елинистическата епоха, запълнени с тракийска и гръцка керамика. Засвидетелствани са структури от У-У1в., за което недвусмислено говорят остатъците от зидове и движимите находки. Върху малък нос, източно от храма, директорът на РИМ -Бургас - Милен Николов разкрива малка постройка. Едно от предположенията е, че тук в един по-късен етап е била построена митницата на Василико. Голямата икономическа мощ, която дава морето напълно обяснява това предположение.

Намирайки се непосредствено до емблематичния за гр. Царево храм „Св. Успение Богородично" - един от най-красивите храмове по Българското Черноморие, обектът е достъпен за посещение целогодишно.

Туристическа инфраструктура: Възможност за настаняване в хотели и къщи за гости в гр. Царево целогодишно.

Късноантична и средновековна крепост - гр.Ахтопол

Късноантичната и средновековна крепост Ахтопол е разположена на малък полуостров, на площ от около 5-6 дка. Територията на крепостта се припокрива в голяма част от съвременния град.

Ахтопол е с най-богатата антична и средновековна история от селищата в община Царево. На неговата територия се откриват следи от бронзовата и ранножелязната епоха. Историческите извори свидетелстват, че към края на Ув. пр. Хр. на това място е съществувала атинска колония.

За пръв път крепостта се споменава в IX в. във връзка с военните победи на хан Крум през 812 г. Името й е изсечено и на една от колоните в Плиска. Според мирния договор, който сключва хан Омуртаг в 815 г., Агатополис остава в пределите на българската държава до 971 г.

През XII в. крепостта се споменава във връзка с един от походите на братята Асен и Петър. По-късно, по времето на Светослав Тертер, тя е гранична крепост. Завзета е от византийците през 1332 г., а цар Иван Александър я връща отново в пределите на българската държава.

В епархийските списъци Ахтопол се споменава като епископски център от IX до средата на XVII в. Предполага се, че крепостта е превзета от османските завоеватели през 1453 г. и опожарена през XVII в.

Проучванията на недвижимата културна ценност започват през втората половина на ХХв. През 2014 г., при археологически разкопки, се откри проходът към една от портите на средновековния град. Изследователите са категорични, че най - близките аналогии на тази порта се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър, което е свидетелство за голямото значение на Ахтопол в очите на владетелите от Първото българско царство.

Късноантичната и средновековна крепост Ахтопол е археологически паметник на културата от 1965г. Проучването на обекта продължава.

Достъпът е свободен целогодишно.

Туристическа инфраструктура: Възможност за настаняване в хотели и къщи за гости в гр. Ахтопол целогодишно.

Укрепен владетелски дом - с. Синеморец

Разположен е на естествено възвишение, до устието на река Велека, край с. Синеморец, община Царево. Представлява тракийски владетелски дом, защитен с оградна стена и кула, изграден по начин описан от Ксенофонт.

На около 200 м. от обекта се намира тракийска могила, в която през 2006 г. беше проучен един от най-богатите елинистически гробове на територията на България.

Откритите археологически материали - гръцка и тракийска керамика, монети и пр. показват, че домът е обитаван през късноелинистическата епоха - II в.пр.Хр. Предполага се, че тук е живял, заедно със семейството си, местен тракийски владетел, който е контролирал добива и търговията на рудата в Странджа.

Без да бъде сериозно разрушаван е просъществувал до началото на I в.пр.Хр., когато при определени драматични събития, до външната стена на кулата, е заровено откритото през 2012 г. монетно съкровище от сребърни тетрадрахми. Най-значимо и сензационно е присъствието на голям брой съвършено редки монети на загадъчния тракийски цар Мостис. Съкровището е експонирано в Общински исторически музей -Царево.

По-късно, през османския период (ХУШ-Х1Х в.), върху останките на дома е построена сграда. Проучването на укрепения владетелски дом продължава.

Достъп: За обекта се завива вляво при влизане в селото. Видим е и е лесно достъпен с кола и пеша.

Туристическа инфраструктура: Възможност за настаняване в хотели и къщи за гости в с. Синеморец целогодишно.